Марк реши да излезнат да хапнат с Дани в някой ресторант, да разпуснат малко след тежката вечер..
- Дани , какво ще си поръчаш ?
- Искам само едни картофки , нищо друго.
-Едни картофи за дамата , най-хубавото ви вино и крилца.
В този момент Катрин се обади на Дани да я пита как е , къде е , какво прави , не се бяха чували от онази вечер на купона.. Дани ги покани да дойдат в този ресторант където бяха с Марк..
- Здравей , Марк , Дани , виждам , че не сте в много добро настроение - каза Стеф и издърпа Марк настрани да си поговорят.
- Какво ти е , брат ?
- Стеф , родителите ми , те.. те се върнаха , оставиха ми писмо ,искат да поговорим за нещо , страх ме е Стеф , не искам да ги виждам , мразя това ,че си тръгнаха така без да ми кажат защо си тръгват и сега изведнъж да ми дойдат на вратата и да искат да говорим , не знам какво да правя.
-Може да е важно , обади им се. Щом са се върнали така и са дошли веднага при теб ,сигурно има нещо важно , за което трябва да си поговорите.
- Ще видя , искам сега да се забавлявам , тези дни мога да им се обадя - каза Марк и седна при Дани и я гушна.
- Марк , лошо ми е , причернява ми...
Дани припадна. Марк веднага взе телефона и се обади да дойде линейка...
Всички в ресторанта я заобиколиха , мокриха й челото с влажен парцал , но нищо не подейства. Линейката най-накрая дойде ,сложиха Дани на леглото и потеглиха. Катрин , Марк и Стеф отидоха до болницата с колата на Марк....
