Waiting for love

глава 3 ,, Виж. Гледа те ! "

Лидия се качи в стаята си. В мислите й: ,, Какво си мисли брат ми ? "  . Оправи си леглото, облече си нощницата и легна. Утре я чакаше тежък ден, защото имаше контролно. Сутринта стана много рано още в 5:30 и започна да преговаря. После към 7:00 започна да се приготвя за училище. Когато беше готова слезна долу, взе си една ябълка и тръгна към училище. Както вървеше изведнъж някой я бутна.

Л: - Сидни ! Стресна ме ! - каза с нацупена физиономия

Сид: Извинявай ! - усмихна се

Л:- Какви са плановете ти за днес ?

Сид: - Мисля да започна проекта .

Л:- Аз го направих. Почти.

Сид: - Кога успя ? От училище на работа си всеки ден . 

Л: - Малко трудно, но успях .

Сид: - Пристигнахме. Хайде в час.

Влезнаха в час и се настаниха на първия чин. Скоро и учителката влезна. Поздрави учениците и започна да преподава урока. Госпожата забеляза, че Стайлс не слуша.

г - жа Дънкан : - Стайлс, не внимаваш ! Наказан си !

След това Сидни се обърна и забеляза, че Стайлс гледа Лидия.

Сид: - Лидия. Погледни. Гледа те. - каза шепнешком

Л: - Остави ме, Сид !

Сидни хвана Лидия за раменете и я обърна назад. Целият клас ги погледна.

г -жа Дънкан : - Сидни ! Лидия ! Наказани сте !

Сид: - Госпожо, моля Ви се ! Имам да правя проект ! Много ми е важен !

г - жа Дънкан : - Добре. Ти ще си наказана утре.

След часа.

Л: - Заради теб съм наказана, а сега и ме оставяш !

Сид: - Съжалявам. - каза с усмивка и тръгна.

Л: - Точно последният час съм наказа. - промърмори

Лидия се обади на шефа си да му каже, че трябва да закъснее с 1 час. Той е добър човек и каза, че няма проблем. След това Лидия и Стайлс трябваше да подредят едни книги в библиотеката. Това бяха наистина много книги.

Л: - Хайде ! Побързай !

С: - Подреждай си ги !

Л: - Моля те !

С: -Добре,добре !

Подредиха книги и на Лидия й оставаха 10 мин. да стигне до работното си място, а то не беше наблизо. Тя се притесни.

Л:- Чао ! Закъснявам !

С: - Чакай ! Ще те закарам ! - усмихна се Стайлс

Л: - Няма да откажа ! 

Те тръгнаха и по пътя си разговаряха.

С: - Кажи ми нещо за себе си .

Л: - На теб ? Шегуваш се, нали ?

С: - Сериозно. Кажи ми нещо.

Л:- По - добре да не знаеш !

С: - Кажи ми за семейството си.

Л:- Родителите ми са оставили мен и брат ми като бебета в дом. не ги познавам. Сега аз и брат ми едвам свързваме двата края и така...той е постоянно на работа, рядко се засичаме вкъщи. - каза леко натъжена

С: - Стигнахме ! - каза с усмивка Стайлс

Лидия слезна от колата.

С: - Чакай ! 

Л: - Какво ?

С: - Съжалявам.

Л:- Не си виновен.

С: - Искаш да излезем утре след училище ?

Л: - Имам да уча и съм на работа.

С: - Петък е ще учиш друг ден. Пък и имаш 2 часа свободни след училище. Не отказвай !

Л: - Добре. До утре !

С: - До утре !

Стайлс погледна как Лидия влезе в заведението и каза:

- Различна е !