глава 28,,Ела при мен"

614 56 12
                                    


Кира:- Кога ще можеш да се прибереш вкъщи ?

Стайлс:-  След 2 дни.

Скот:- Ако искаш нещо да ти донесем само кажи.

Стайлс:- Не ми трябва нищо. Нали сте тук.

Лидия:- Ако искате вървете. Починете си. Аз ще остана.

Кира:- Сигурна ли си ?

Лидия:- Да. Вървете.

Скот:- Добре. Утре пак ще дойдем.

Лидия:- До утре.

Кира и Скот тръгнаха,а  в стаята настъпи тишина., но Стайлс я наруши.

Стайлс:- Лидия ?

Лидия:- Да ?

Стайлс:- Съжалявам за всичко, което направих. Съжалявам, че те нараних и продължавам да те наранявам.

Лидия:- Няма нищо. Сега не е момента да говорим затова.

Стайлс:- Добре.

Лидия:- Искаш ли да ти донеса нещо ?

Стайлс:- Може нещо за хапване.

Лидия:- Отивам.

Лидия отиде до столовата. Взе на Стайлс за хапване и се върна в стаята.

Лидия:- Ето- подаде таблата на Стайлс . Защо ме гледаш така ?

Стайлс:- Красива си. 

Лидия:- Благодаря.

Стайлс:- Искам да те попитам нещо. Когато се върна в нормалния начин на живот би ли искала да излезем на среща ?

Лидия:- Разбира се.

При Кира и Скот

Двамата вървяха към дома на Кира и си говореха за случилото се.

Кира:- Толкова са сладки. Заслужават да са заедно.

Скот:- Така е.

Кира:- Боли ме главата. Цял ден не съм хапнала нищо.

Скот:- Кира ! 23:00 часа е, а ти цял ден не си яла нищо !

Кира:- Не бях гладна сутринта, а след това бяхме в болницата.- както говореше припадна

Скот:- Кира ! Близо сме не припадай сега ! - хвана я като булка и тръгна към къщата й

Скоро стигна и извади ключа от якето на Кира и отключи. Влезна тихо, за да не събуди родителите й я остави на дивана в хола. След това я намокри с вода и тя се събуди.

Кира:- Скот ?

Скот:- Тук съм. Сега хапни нещо !

Кира:- В хладилника трябва да има нещо.

Отиде до хладилника и извади продукти за сандвичи.

Кира:- Да си направим среднощна закуска .

Скот:- Майка ти и баща ти са горе ще ги събудим.

Кира:- Няма. Ще сме тихи.

Скот:- Добре.

Започнаха да правят сандвичите. Скот беше взел един остър нож и си играеше с него.

Кира:- Остави ножа ! Не е играчка !

Скот:- Спокойно. - след като каза това се поряза

Кира:- Как да съм спокойна ? Добре ли си ?

Скот:- Малка драскотина.

Кира отиде до един шкаф и взе лепенки.

Кира:- Дай да изчистя кръвта. Взе една салфетка и обърса кръвта от ръката на Скот.

Скот я гледаше влюбено.Кира взе една лепенка и му я сложи на раната.

Кира:- Готово. Друг път внимавай повече.

Скот не каза нищо, а само я гледаше и се усмихваше.

Кира:- На какво се усмихваш толкова. Че се поряза ли ?

Скот:- На теб. - приближи се към Кира и я целуна

След целувката двамата отидоха в хола и ядоха сандвичи. Скот си тръгна, а Кира отиде в стаята си.

При Стайлс и Лидия

Лидия:- Спи ми се.Хайде да загасяме лампата.

Стайлс:- На стола ли ще спиш ?

Лидия:- Защо не ?

Стайлс: - Ще се изкривиш. Повярвай ми столовете не са хич удобни. Веднъж бях заспал на един стол и после цяла седмица ме болеше всичко.

Лидия:- Какво предлагаш тогава ?

Стайлс:- Ела при мен.

Лидия:- Какво ? Но леглото е малко.

Стайлс:- Ще се съберем.

Лидия:- Добре.

Тя отиде да загаси лампата и легна до Стайлс. Бяха обърнати един към друг. Беше тъмно, но и двамата се усмихваха. Бяха щастливи, но до кога щастието им ще остане непомрачено? 


Тази глава е малко по - дълга. Надявам се, че ще Ви хареса. Честит празник !




Waiting for loveOù les histoires vivent. Découvrez maintenant