Waiting for love

глава 22,,Мразя те"

Лидия затвори на Кира и седна на дивана като продължаваше да плаче.

Сидни:- Не се тормози !

Лидия:- Харесвам го ! Мислех, че и той ме харесва ! Защо ме целуна ? През цялото време съм била една играчка.

Сидни:- Съжалявам. - прегърна я

Лидия:- Мразя го ! - по очите й си личеше, че каза думите с болка

Сидни:- Успокой се ! Искаш ли нещо ?

Лидия:- Не, благодаря.

Сидни:- Хайде да лягаме. Трябва да си починеш.

Лидия отиде в стаята за гости, а Сидни в своята.Цяла нощ Лидия не можа да заспи и плачеше. По едно време взе телефона си и видя, че има 20 пропуснати повиквания и 10 съобщения от Стайлс

Лидия:- Добре, че си изключих телефона. - каза шепнешком

Част от съобщенията гласяха:

,,Лидия не е това, което си мислиш"

,,Обади ми се ! "

,,Прости ми "

,,Бях пиян и не осъзнах какво направих"

Лидия заплака още по - силно. Сутринта Сидни отиде при нея.

Сидни:- Хайде на училище.

Лидия:- Не ми се ходи.

Сидни:- Днес трябва да предаваме проектите.

Лидия:- Напълно забравих ! Ама съм със Стайлс ! Защо ?

Сидни:- Да си готова до 15 минути. - каза като излезе от стаята

Лидия облече същите дрехи от снощи, гримира се с някои от гримовете на Сидни и слезна долу.

Сидни:- Да вървим.

Лидия:- Трябва да минем през вкъщи, за да взема проекта.

Сидни:- Добре.

До 5 минути бяха през дома на Лидия, тя взе проекта и отидоха в училището.Момичетата се запътиха към входа на училището, но Стайлс ги спря.

Стайлс:- Лидия ! 

В първия момент тя се направи, че не го чу, но след това се обърна.

Лидия:- Не искам обясненията ти. Това е проекта, предаваме го и вече не се познаваме !

Стайлс:- Защо реагира така ?

Лидия:- Чу ли ме ?

Стайлс:- Добре.

След малко влязоха в час и предадоха проектите. Лидия и Сидни седнаха заедно, а Стайлс зад тях. Цял ден Стайлс и Лидия не си бяха говорили. Скот и Кира не бяха на училище, защото са прекарали деня заедно.Лидия се прибра вкъщи и беше много изтощена от случващото се.Обади се на шефа си и го помили да й даде почивен ден.

Лидия:- Знам,че напоследък не идвам редовно на работа, но наистина трябва да остана вкъщи.

И днес Лидия не беше на работа. Стайлс отиде да я търси в кафенето, но не я намери и след това се отправи към дома й.Когато чу звънеца Лидия избърса сълзите си и отвори вратата.

Стайлс:- Лидия . - погледна я тъжно

Лидия:- Какво искаш? - разкрещя се

Стайлс:- Да поговорим.

Лидия:- Няма за какво ! Всичко, което трябваше да знам го видях.

Стайлс:- Но... - прекъсна го

Лидия:- Защо е всичко ли ? Може би те харесвам ? По - точно харесвах те !

Стайлс:- Лидия,аз ....

Лидия:- Изчезвай ! Мразя те ! - бутна го и заключи вратата

Лидия се свлече на земята и започна да плаче. Стайлс се качи в джипа си и тръгна с бясна скорост.