Waiting for love

глава 4 ,,Излизането"

Скоро Стайлс се прибра вкъщи.Той искаше да изненада Лидия.Искаше да направи нещо хубаво за нея, защото тя има по - малко хубави моменти в живота си. Той се обади на Скот.

С:- Искам да те питам нещо. - каза странно

Скот: - Казвай.

С: - Искам да направя нещо хубаво за едно момиче, което е страдало много.

Скот: -Чакай ! Ти искаш да направиш нещо за някого ? Кое е момичето ?

С: - Искам за нея. Няма значение коя е тя. Кажи ми нещо.

И така след доста дълъг разговор Скот помогна на Стайлс да избере подарък и той отиде да го купи.

При Лидия

Както обикновено тя работеше и не усети как деня мина. Скоро си тръгна доста изморена от работа. По пътя си мислеше защо Стайлс се занимава с нея. Какво намира в нея ? Защо я съжалява ? Тези въпроси бяха доста често в главата на Лидия. Скоро стигна до дома си и се качи в стаята си. 

Сутринта слънчевите лъчи озариха лицето на младото момиче, което се събуждаше току-що .Тя се усмихна, стана от леглото и се запъти към банята. Там си направи сутрешните процедури и отиде да си избере дрехи. Днес щеше да излиза със Стайлс, затова трябваше да бъде хубава да не го излага. Тя реши да облече една червена рокля на цветя. След това си хвана косата леко с една шнола и беше готова.Скоро тръгна към училище. Както повечето сутрини Сидни я пресрещаше.

Сид: - Защо не си ми звъняла вчера ?

Л; - Задължително ли е ?

Сид: - Защо си толкова нагласена днес ?

Л: - Както всеки ден съм си !

Сид: - Кажи !

Л: - Без да си мислиш погрешни неща ! Ще излизам със Стайлс на разходка, а трябва да съм по - добре облека да не го изложа.

Сид: - Нещо случва ли се, което аз не знам ?

Л: - Няма такова нещо.

Момичетата стигнаха до училище и се разделиха.Денят мина обичайно скучно, а Стайлс цял ден гледаше Лидия.Какво искаше той ? Часовете свършиха бързо и Сидни отиде при Лидия.

Сид: - Приятна среща ?

Л: - Това не е среща, а приятелско излизане !

Сид; - Да, да ! Приятна среща ! - и тя тръгна бързо към библиотеката, защото е наказа от вчера.

Изведнъж Стайлс се появи зад Лидия и я стресна.

Л: - Ти добре ли си ?

С: - Не съм искал да те стряскам ! Извинявай !

Л: - Е....къде ще ходим ?

С: - На пикник. В парка.

Те тръгнаха към парка, а по пътя се отбиха до къщата на Стайлс да вземат кошницата. По пътя беше малко неловно, защото и двамата мълчаха и се гледаха странно.

С: - Тук сме !

Л: - Да....защо ме гледаш така ?

С: - Как ?

Л: - Все едно нещо ще се случи.

С: - Помогни ми и не говори повече !

След като подредиха всичко седнаха и започнаха да ледат природата.

С: - Искам да ти дам нещо.

Л: На мен ? Какво ?

С: - Вземи ! - подаде й една кутийка

В тази кутийка имаше една гривна с надпис ,,няма друга като теб"

Л: - Не мога да я приема !

С; - Не ти харесва ? Съжалявам казах на Скот, че трябва да е нещо по -голямо . Ще ти взема друго.

Л: - Не ! Уникална е . Ти си дал толкова пари за нея .

С: - Парите не са ми проблем. Исках да направя подарък на приятел. Този надпис те описва прекрасно.

Л: -Благодаря !

Стайлс се пресегна и дръпна леко ръката на Лидия, за да й сложи гривната. Когато й слагаше гривната и двамата се почустваха странно. 

Когато решиха да си тръгва Стайлс предложи на Лидия да я закара. Тя не му отказа.По пътя :

Л: - Беше страхотно ! Благодаря !

С: - За теб винаги !

Л:- Много мил жест от твоя страна. Ти нямаш ли си приятелка ? Няма ли тя да ревнува ?

С: - Нямам приятелка.

Л: - Ясно. Е, довиждане ! - вече бяха пред дома на Лидия 

С; - До утре !

Лидия слезна от колата и влезна в дома си. Тя веднага побърза да се обади на Сидни.

Сид: - Какво стана ? - каза любопитно

Л: - Беше страхотно ! Подари ми гривна, докара ме до нас. Каза, че съм специална ! Когато ми слагаше гривната се почуствах странно.

Сид: - Нещо ще се случи .

Л: - Сид !  

Сид: - Казвам истината . До утре ! сега ще затварям, защото бързам.