глава 36,,Къде отиваме ? "

531 47 1
                                    


Лидия започна да се оправя. Избра си една рокля и дънково яке. Облече се и започна да си къдри косата. Машата й беше стара и загряваше много бавно.

Лидия:- Хайде ! 

Тя бързаше много, защото времето съвсем намаляваше. Стайлс скоро беше пред дома й и тя чу колата му. Изключи машата, взе чантата си и слезе долу. Заключи вратата и отиде при Стайлс.

Лидия:- Къде отиваме ?

Стайлс:- Ще видиш.

Лидия:- Добре. - тръгнаха към мястото, където трябваше да се чакат със Скот и Кира

При Скот и Кира

Кира беше готова и тръгна към дома на Скот.Вървеше по улицата със забързана крачка. Щяха да закъснеят. Надяваше се Стайлс и Лидия да не ги чакат много. Вече беше почти пред къщата на Скот и го видя да говори с Джес.

Кира:- Пак ли ? -каза тихо и отиде до Скот

Скот:- Хей - прегърна я. Джес ние ще тръгваме, защото ни чакат.

Джес:- Довиждане, Скот ! И Кира.

Джес се прибра,а Скот и Кира вървяха със забързана крачка.

Скот:- Защо гледаше така като ме видя, че говоря с нея ?

Кира:-Не виждаш ли как те гледа ?

Скот:- Да не ревнуваш ?

Кира:- Побързай ! Закъсняваме !

Скот:- Не сменяй темата .

Кира:- Не сменям никаква тема !

Скот:- Не се ядосвай. Просто искам да й помогна да се приобщи. 

Кира:- Както и да е.

Скоро бяха при Стайлс и Лидия.

Лидия:- Защо се забавихте ?

Кира:- Съжаляваме.

Стайлс:- Хайде да отидем до края на града.

Лидия:- Защо ?

Скот:- Ще видите.

Всички се качиха в колата на Стайлс и се отправиха към края на града. Скоро бяха там.Стайлс зави по една тясна уличка, а след това се оказаха по някакъв път, който води в гората.Скоро Стайлс спря колата.

Стайлс:- Хайде да се качим нагоре.

Лидия:- Защо сме в гората ?

Кира:- Да. Защо ?

Скот:- Почакайте още малко.

Слязоха от колата и започнаха да вървят по една пътечка. 

Лидия:- Колко е красиво небето !

Кира:- Да.

Скот и Стайлс се спогледаха и целунаха момичетата си.

Вървяха доста, но още не бяха стигнали до мястото, на което искаха да отидат.

Кира:-Уморих се ! Заболяха ме краката !

Скот:- Не остана много.

Кира:- Хайде да си починем.

Скот Дръпна Кира зад него и я накара да му се качи на конче. 

Кира:- Така ли ще ме носиш ?

Скот:- каза, че си уморена.

Лидия:- И аз искам да ме носиш - погледана Стайлс и направи кучешка муцунка,а  след това се качи на конче на Стайлс

Скот започна нарочно да подскача, а Стайлс направи същото.

Лидия:- Стига ! Ще паднем.

Никой не я чу. След малко стигнаха до една малка къщичка.

Лидия:- Какво е това място ?

Стайлс:- Виж сама.

Той влезе в къщичката,а  другите го последваха.

Кира:- Супер е.

Скот:- Спомням си как накарахме родителите си да ни направят тази къщичка.

Стайлс:- Всеки ден идвахме тук с колелата.Не бяхме идвали от доста време и реших да дойдем сега . Може да идвате тук винаги - погледна Лидия и Кира. Със Скот идвахме да останем сами или да се забвляваме.

Лидия:- Всичко е страхотно !

В къщичката имаше един диван и една маса, където имаше много игри. Имаше шкафове пълни с играчки и снимки на момчетата.Всички седнаха на дивана. Стояха известно време и решиха се прибират. Стайлс и Лидия остави Скот и Кира по домовете им и след това отидоха до дома на Лидия.

Лидия:- Благодаря за страхотната вечер !

Стайлс:- Няма защо - усмихна се.

Лидия отвърна на усмивката и се прибра вкъщи,а Стайлс тръгна към дома си.

Благодаря на всички за милите коментари ! Историята вече има над 11000 прочитания ! 

Waiting for loveWhere stories live. Discover now