Waiting for love

Глава 6 ,,Защо се палиш ? "

Лидия и Стайлс танцуваха, а Скот и Кира стояха един до друг и мълчаха. Накрая Скот реши да завърже разговор.

Скот: - Значи помагаше на чичо ми ?

Кира: - Да. Той е страхотен човек.

Скот: - Ти си най- добрата приятелка на Лидия и Сидни, нали ?

Кира: - Така е. От доста време сме приятелки и аз съм много щастлива.Стайлс е твоят най- добър приятел ?

Скот: -Той ми е като брат. Винаги си помагаме.

Кира: - Изглеждаш ми добър човек. Не се сърди, но Стайлс е малко странен, макар че в момента танцува с най - добрата ми приятелка. Не мисля, че е от най -добрите хора.

Скот: - Страхотен човек е. Жалко, че не го показва.

Стайлс и Лидия се върнаха при Скот и Кира.

Лидия: -  Къде отиде Сидни 

Кира: - Нали я  знаеш. Трябва да навести всички.

Така вечерта мина . Всички си говориха и се опознаха . Лидия отиде да вземе нещо за пиене, но като се връщаше се спъна и изля всичко върху Стайлс.

Стайлс: - Какво ти става ? Лидия, осъзнай се ! Заля ме ! Офф. - тръгна към кухнята

Лидия: - Не исках. - тръгна след него

Скот: -Остави.Аз отивам.

Скот отиде при Стайлс, а той беше доста изнервен от случилото се.

Скот: - Какво става ? Защо си толкова нервен ?

Стайлс: - Не видя ли как ме заля ?

Скот: - Не е толкова голям проблем.

Стайлс: - Ако ме видят така по улицата ще ми се подиграват всички, че най -известния ходи целият полят с безалкохолно .

Сидни и момичетата тъкмо дойдоха при момчетата.

Сидни: - Ако е голям проблем останете вкъщи тази вечер.

Стайлс: - Не знам. Може би ще останем.

Така и направиха. Останаха. След като си тръгнаха всички Сидни ги настани в стая за гости и с момичетата отидоха в нейната стая да си говорят.

Лидия: - Защо реагира така ? Преди това беше толкова мил.

Сидни: - Не го мисли. Той е като всички останали.За него облеклото и готиния стил са всичко.

Лидия : - Не знам.  Аз отивам да лягам.

Сидни: - Добре. Лека.

Кира: -Лека.

Лидия трябваше да мине покрай стаята на Стайлс, за да стигне до нейната. Той беше буден и я видя.

Стайлс:- Лидия. Ела за малко. Искам да говорим не се притеснявай.

Лидия: - Какво искаш ? - отиде при него

Стайлс : - Съжалявам, че бях груб. Просто това е свързано с миналото ми.

Лидия: - Разкажи ми.

Стайлс:- Само ще кажа, че ми се подиграваха за всяко нещо. Като станах известен веднъж едно момиче така ме беше заляло и цяла седмица говореха за това. Не искам да говорят пак така. Това ми вреди на репутацията.

Лидия: - Окей. Защо се палиш толкова бързо не знам ?

Стайлс:- Както и да е.

Лидия: - Благодаря, че се извини. Лека нощ.

Стайлс: - Лека.

Сутринта, когато всички станаха Лидия беше направила закуска.

----------------------------------------------------------

Стана малко тъпо,ама...