Waiting for love

глава 50,,Ще заминавам"

Малия и Тео се запътиха към лунапарка.

Малия:- Ти си луд !

Тео:- Искам да се забавлявам .

Малия:- Щом е така да се забавляваме.

След малко бяха пред лунапарка. Всичко светеше. Беше пълно с хора.

Малия:- Хайде на виенското колело.

Тео:- Искам на блъскащите колички.

Малия:- Първо на виенското.

Тео:- Добре.

Двамата отидоха и си платиха. Качиха се на виенското и то тръгна след малко.

Малия:- Гледката е страхотна !

Продължиха да се возят, но след малко колелото спря и те останаха най - отгоре.

Малия:- Какво стана ?

Тео:- Сигурно има проблем.

След това настъпи тишина. Двамата мълчаха и се споглеждаха от време на време. По едно време Тео взе да се приближава към Малия. Може би щеше да я целуне, но колелото тръгна и той се отдръпна. След това докато не спря колелото не казаха нищо.Слязоха от колелото и се запътиха към блъскащите колички.

Тео:- Най - много обичам количките.

Малия:- Качвала съм се едва 3 - 4 пъти . Не мога да карам добре.

Тео:- Ще седнем двамата и ще ти помагам да управляваш.

Качиха се на количките. Малия седна пред волана и тръгнаха. Тя наистина не можеше да управлява много добре и Тео хвана ръцете й, като и помагаше да кормува. Беше малко неловко.

На партито за рождения ден на Кира

Музиката беше много силна. Сидни,Кира,Скот,Стайлс и Лидия бяха седнали на една маса. Лидия беше точно срещу Стайлс. Двамата се стараеха да не засичат погледите си. Цялата ситуация беше доста странна. 

Лидия:- Хей. Не искам да натъжавам Кира на рождения й ден, но искам да ви кажа нещо.

Сидни:- Какво има ?

Лидия:- След 3 дни заминавам при леля си.

Кира:- За колко време ?

Лидия:- За постоянно.

Всички я гледаха с ококорени очи. Стайлс беше като ударен. След 3 дни беше сватбата му и тогава окончателно щеше да изгуби Лидия.

Стайлс:- К- какво ? Но как реши ?

Лидия:- Лесно. Мисля да замина.

Очите на Лидия се насълзиха. Тя вече беше решила окончателно, че ще замине. Не можеше да гледа как любовта й се жени за друга. Жалко. Знаеше, че няма да може да издържи и най - доброто решение за нея беше да замине.

Кира:- Колкото и да ми е мъчно знаеш, че те подкрепям - една сълза се стече по лицето й.

След това Кира и Лидия се прегърнаха. Стайлс стана от масата без да каже нищо и си тръгна. Скот тръгна след него, но Стайлс му каза, че иска да остане сам. Той се прибра вкъщи и не можеше да си намери място. Дори сълзи се стекоха по лицето му. За първи път той изпитваше такава болка. За първи път той се разплаква за момиче. Много искаше да върне времето назад, но не можеше.

Хей ! Първо искам да благодаря на всички за милите коментари. Второ искам да кажа, че това е пред последната глава. И трето подготвям нова история.