Waiting for love

глава 38,,Не можах да й кажа"

Стайлс беше написал на Лидия: - Ела до нас за малко.

Лидия:- Да не се е случило нещо.

Стайлс:- Просто ела.

Лидия взе чантата си и се отправи към дома на Стайлс. През това време Стайлс си спомняше какво се е случило днес.Сутринта, когато той стана родителите му го чакаха долу. Той се чудеше какво се случва.Те го повикаха при тях.

Джесика:- Ела да поговорим. 

Стайлс:- Какво се е случило ? - отиде при тях

Питър:- Трябва да поговорим за теб и онова момиче .

Стайлс: - Лидия ли ?

Питър:- Както и да се казва.

Джесика:- Искаме да се разделиш с нея. Много добре знаеш, че сме ти намерили приятелка и онази не е на нашето ниво.

Стайлс:- Престанете с вашето ниво ! Искам да съм с нея !

Джесика:- Но ние не искаме !

Стайлс:- Не ме интересува какво искате !

Питър:- Раздели се с нея, защото знаеш на какво сме способни !

Стайлс:- Сериозно ? Ще й провалите живота ?

Джесика:- Ако я оставиш няма да й се случи нищо.

Стайлс се качи в стаята си. Той знаеше, че родителите му са способни на всичко. Ако не остави Лидия те можеха да й провалят живота за винаги.Трябваше да скъса с нея колкото и да не искаше.Цял ден стоя в стаята си и се чудеше как да й каже. Вечертта й писа и тя се съгласи да отиде при него.

Ето, че Лидия беше пред дома на Стайлс и позвъня на звънеца. Стайлс отвори вратат и я извика в стаята си.

Лидия:- Какво ти е ?

Стайлс:- Трябва да поговорим .

Лидия:- Да не би да си видял Кира.Днес се случи нещо. Горката. Много съм притеснена.

Стайлс: - Какво се е случило ? - прегърна Лидия

Лидия:- Скоро ще ти кажа. Сега ме е помолила да не казвам на никого, но помислих, че си я видял и затова ти казах.

Стайлс:- Както искаш.

Лидия:- Наистина съм много разтревожена за нея. Ти за какво искаше да говорим ?

Стайлс:- За нищо. Исках да те видя ! - знаеше, че сега Лидия нямаше да го понесе, след като е разтревожена и за Кира и реши да отложи 

Лидия:- Как ми на деня ти ?

Стайлс:- Долу - горе.

Лидия:- Да не се е случило нещо ?

Стайлс:- Нали знаеш. Както обикновено - усмихна се и прегърна Лидия

Лидия стоя още 30 минути и реши да си тръгва.

Лидия:- Ще вървя.

Стайлс:- Не ! Остани.

Лидия:- Ще вървя, защото Боби ще е в нас . Какво ти става ?

Стайлс:- Нищо. Просто исках още малко да останеш.

Лидия:- Съжалявам. Искам да видя Боби.

Стайлс:- Да върви.

Стайлс изпрати Лидия. Майка му веднага отиде да го разпитва.

Джесика:- Разделихте ли се ?

Стайлс:- Не можах. Беше много притеснена.

Джесика:- Нали знаеш, че трябва да се разделите.

Стайлс:- Дай ми още малко време.

Джесика:- Имаш 3 дни - след като каза това Стайлс се качи в стаята си.

Лидия се прибра вкъщи и Боби наистина беше вкъщи.

Лидия:- Боби ! - прегърна го

Боби:- Хей !

Лидия:- Как си ?

Боби:- Добре. Ти ?

Лидия:- Аз също.Отивам в стаята си и след малко ще сляза.

Боби:- Добре - усмихна се.