Waiting for love

глава 40,,Защо? "

Лидия се върна при Кира.

Лидия:- Видя ли колко странно се държи ?

Кира:- Наистина е малко странен. Дори не влезе и за минута.

Лидия:- Не знам какво му става.

Кира:- Може да ти подготвя изненада и затова.

Лидия:- Дано да е за добро.

Момичетата си говориха още дълго,а след това Кира си тръгна.Лидия си облече пижамата и си легна. Сутринта алармата я събуди от сладкия сън. Тя стана от леглото, отиде в банята да извърши сутрешните си процедури, а след това си избра тоалет. Облече една рокля, след това си накъдри косата . Слезе долу и си взе една ябълка. Заключи вратата на дома си и се отправи към училището.Сидни я пресрещна.

Сидни:- Добро утро, Лидс .

Лидия:- Добро утро, Сид.

Сидни:- Кира ми каза как сте видели Скот и онова момиче.

Лидия:- Беше много гадно. Кира ги гледаше как се целуват.

Сидни:- Горката. Ами ти ?

Лидия:- Като цяло няма много неща. Стайлс се държи малко странно от скоро.

Сидни:- Той винаги е бил странен.

Лидия:- Права си.

Скоро бяха пред училището. Когато влязоха видяха, че Кира е до шкафчето си и отидоха при нея.

Лидия:- Здравей.

Кира:- Здравейте.

Сидни:- Как си ? 

Кира:- Отново зле.

Лидия:- Съжаляваме.

Кира:- Да не говорим за това.

В този момент Скот и Стайлс се зададоха от някъде.

Кира:- Ще вървя - тръгна в някаква посока.

Момчетата дойдоха при Сидни и Лидия.

Скот:- Къде отиде Кира ?

Лидия:- Вече те интересува ли ?

Скот:- Какво искаш да кажеш ?

Лидия:- Сети се.

Стайлс:-Лидс, искам довечера да поговорим. Става ли ?

Лидия:- След работа, ако искаш ела до нас.

Стайлс:- Добре - двамата със Скот отидоха в час

Лидия и Сидни имаха един и същ час и се отправиха към кабинета по математика.Първите два часа минаха бързо. След това всички се отправиха към столовата.Лидия, Сидни и Кира бяха седнали на една маса. Момчетата също се присъединиха. Кира не поглеждаше никого. Като черешка на тортата Джес също дойде.

Кира:- Извинете ме, трябва да тръгвам - стана от масата и излезе от столовата

Скот:- Защо изчезва така изведнъж ?

Лидия:- Казах ти да се сетиш сам.

Останалите часове минаха и Лидия се отправи към дома си. Научи си уроците и написа домашните, а след това отиде на работа.Вече доста време беше отсъствала и вече трябваше да се върне. Имаше много клиенти и тя се умори наистина много. Вечерта към 21:00 часа шефът й я освободи. Тя съблече униформата си и облече нормални дрехи. Писа на Стайлс, че го чака в дома си. Когато тя се прибра той беше там. Лидия отключи вратата и двамата влязоха.

Стайлс:- Как мина денят ти ? - попита

Лидия:- Долу - горе. Имаше много клиенти и се изморих. Седни.

Стайлс:- Няма да сядам. Трябва да....ти ...кажааа нещо.

Лидия:- Какво има ? Да не се е случило нещо ?

Стайлс:- Ами... родителите ми те...искат да....скъсаме.

Лидия:- Какво ?

Стайлс:- Лидия ! Трябва да скъсаме, защото знам какво могат да ти сторят !

Лидия:- Стайлс ! Не !

Стайлс:- Съжалявам - тръгна си.

Лидия се свлече и започна да плаче много силно.