Waiting for love

глава 45,,Мисля да замина"

Лидия отиде в двора на училището, където вече нямаше никой, защото звънецът за началото на часа беше бил. Кира изтича при Лидия.

Кира:- Хей. Познавам Стайлс и знам, че няма да се ожени за нея.

Лидия:- Ако нямаше да се жени щеше да отрече. 

Кира:- Няма да се ожени за нея ! 

Лидия:- Вече всичко е уредено. Мисля скоро да замина за известно време при леля си в Калифорния.

Кира:- Недей ! Всичко ще се нареди.

Лидия:- Не съм решила окончателно, но мисля да замина - каза като продължаваше да плаче.

Кира:- Ще влизаме ли в час ?

Лидия:- Не мога да ги гледам. Искам да се прибера. Моля те кажи на госпожата, че не ми е добре.

Кира:- Добре - прегърна Лидия и тръгна.

Лидия тръгна към дома си. През това време Кира влезе в час с гръм и трясък.

Кира:- Съжалявам, госпожо ! На Лидия й  стана лошо и трябваше да й помогна. 

Госпожата:- Не съм ти писала отсъствие благодарения на господин Макол. Сядай.

За голямо съжаление на Кира имаше свободно място само до Скот. Тя все още стоеше на вратата.

Госпожата:- Ще сядаш ли ?

Кира подскочи и отиде до Скот. Седна до него и си извади учебниците.

Скот:- Къде е Лидия?

Кира:- Не разбрали, че не й е добре.

Скот:- Това го говори на някой друг.

Кира:- Така е.

Скот:- Заради Стайлс и Малия, нали ?

Кира:- Да. Сега млъкни !

Скот:- Ти защо се сърдиш ?

Кира не каза нищо.

Скот:- Кира!

Кира:- В час сме ! Млъкни най - накрая - извика и всички я погледнаха.

След това часът продължи.След като свърши Кира се отправи към шкафчето си със забързана крачка. Скот я настигна.

Скот:- Какво ти има ?

Кира:- Нищо - каза, ровейки в шкафчето си.

Скот:- Кира ? ! Защо ми се сърдиш ? - попита отново.

Кира:-Ти ми кажи - затвори шкафчето.

Скот:- Какво има ?

Кира:- С най - голяма наглост ме питаш ! Остави ме и отивай при твоят Джес, с която се целувате по средата на улицата.

Скот:- Видяла си ни ?

Кира:- Да ! С Лидия излязохме навън и вие се озовахте пред очите ни целувайки се - тръгна.

Скот:- Не е каквото си мислиш ! - тръгна след нея.

Кира: - Така ли ? Тогава защо не се отдръпна от целувката ? - каза и тръгна с бърза крачка.

Скот:- Кира ! - извика, но тя продължи да върви с бърза крачка, а той се спря в средата на коридора.

Лидия си беше вкъщи. През целия път плачеше и всички я гледаха странно. Когато се прибра тя продължи да плаче . Животът и се разби тотално. Вече сериозно обмисляше да замине при леля си.