Waiting for love

глава 31,,Срещата"

Лидия се прибра вкъщи и реши да си напише домашните. Качи се в стаята си започна да учи. След 2 часа беше готова, а часът беше 17:00. Със Стайлс се бяха разбрали да се чакат в парка към 19:00. Лидия реши да се приготвя за срещата. Започна да разхвърля гардероба си, докато намери подходяща рокля.След това започна да се чуди каква прическа да си направи. Най - накрая реши и започна да се оправя.

При Кира

Кира се чудеше къде ще ходят. Не знаеше какво е наумила приятелката й, а само получи смс, че трябва 18:50 да е пред дона на Лидия. Дълго време се чуди какво да облече и накрая реши да си облече черна пола, черна блуза и кожено яке. След това си изправи косата, гримира се и беше готова. Часът беше 18:40 и Кира реши да тръгва към дома на Лидия. Скоро беше там и позвъня на звънеца. Лидия веднага изтича и отвори.

Лидия:- Хайде да тръгваме.

Кира:- Къде отиваме ?

Лидия:- ще видиш. Не задавай много въпроси. - каза бързо, взе чантата си и заключи вратата

Кира:- Още колко ще вървим ?

Лидия:- Почти стигнахме.

Кира:- Къде отиваме в тази посока ?

Лидия:- Вече стигнахме. - каза, а пред тях беше парка

Кира:- Какво ще правим тук ?

Лидия:- Хайде, ела.

Двете момичета повървяха малко и стигнаха при момчетата. Там имаше одеало и кошница за пикник.

Лидия:- Изненада ! - каза исмихната

Кира:- Знаех, че си намислила нещо.

Лидия седна до Стайлс, а Скот стана и отиде до Кира. Подаде й един букет и я прегърна.

Скот:- Извинявай,че те забравих.

Кира:- Не мога да ти се сърдя.

Скот:- Значи вече ми прости.

Кира:- Разбира се.

Двамата седнаха при Стайлс и Лидия. Лидия започна да ръкопляска.

Лидия:- Знаех, че няма да можете дълго един без друг.

Стайлс:- Харесва ли ви идеята ни ?

Кира:- Супер. В парка вечерта под звездите.

Лидия:- Толкова романтично.

Стайлс:- Ние сме спецове в това. - даде си пет със Скот

Лидия:- Няма момент, в който да имате възможност да се направите на голямата работа и да я пропуснете.

Стайлс:- Ти пък на остроумна се правиш.

Лидия:- Че аз съм си.

Стайлс:- Така е.

Вечерта продължи нормално. Хапнаха , веселиха се. Всичко беше като в приказка. Не искаха момента да отминава. От толкова време не са били толкова щастливи.Когато стана време да си тръгват Лидия се обяди.

Лидия:- Нещо предстои да се случи. Не мисля, че толкова време сме се задържали щастливи.

Кира:- Не говори така.

Стайлс:- Така е. Колкото й да не ни харесва е права.Но сега да не разваляме момента.

Скот отиде да изпрати Кира,а  Стайлс Лидия.

Стайлс и Лидия скоро бяха пред дома на Лидия.

Лидия:- Вечерта беше страхотна. Благодаря ти.

Стайлс:- За теб винаги !

Лидия:- Затова си те обичам.

Стайлс:- И аз те обичам. - целуна я

Лидия:- До утре. Да се прибираме, че стана 01:00, апък сме на училище утре.

При Скот и Кира

Вървяха по улицата и мълчаха.Накрая Скот захвана.

Скот:- Тези двамата са опасни.

Кира:- Говори ми. Лидия ме излъга, че ще ходим някъде двете, защото отдавна не сме излизали.

Скот:- Без мен ?

Кира:-  Мислиш ли,че исках ? Тя ме помоли и не можах да откажа.

Скот:- Така е. Хубаво е, когато имаш приятел, на когото можеш да се довериш. И аз бих отишъл със Стайлс.

Кира:- Пристигнахме.

Скот:- До утре. - прегърна Кира,а  след това я целуна и се отправи към дома си.