The math teacher

Chapter 29- Better than words

- Да те закарам? – запита измежду целувките синеокия. Отдели устните си от моите, при което леко потрепнах усещайки колко са подути моите.

- Ще се прибера сам. – казах твърдо решен да направя това, което искам. Не можех да издържам, когато съм близо до него по простата причина, че го желаех толкова много.

- Късно е. – каза оглеждайки се наоколо. Никой не беше минал оттук, което беше добре за мен. Не исках някой да ме види с него, а и той не искаше това между нас да бъде обявено публично.

- Седем и половина е. – повдигнах вежди поглеждайки телефона.

- Но е тъмно, не искам да се прибираш сам.

- Колко мило. – казах превзето вземайки чантата си от земята, която беше захвърлена от него там.

- Хайде Стайлс, знам, че искаш да прекараш възможно най-много време с мен.

- Хубаво. – промърморих като тръгнах след него към колата му. Завивайки в съседната улица осветлението изведнъж изчезна и мрака сякаш ни превзе. Усетих тялото му в близост до моето, а ръката му нежно погали моята, преплитайки пръстите ни. Беше хубаво да знам, че е до мен и по този начин се опитва да ме убеди в чувствата си. Знаех, че му е изключително трудно и знаех, че това е нещо ново за него.

- Насам. –подкани ме, когато видя, че съм се разсеял. Пусна ръката ми, чак когато стигнахме до мерцедеса му и отключи автомобила. Настаних се до него като се почувствах по-добре знаейки, че скоро ще се прибера.

- Избери песента. – подкани ме.

- Какво? – попитах го като не разбирах какво има предвид.

- Кажи коя песен да пусна.

- Може ли better than words? – попитах надявайки се да я знае. Синеокия изпълни желанието ми и песента изпълни цялото пространство. Облегнах се назад в седалката и притворих очите си същевременно заслушан в песента, която ме връщаше към спомените ми.

Better than words, more than a feeling

crazy in love, dancing on the ceiling.

Every time we touch, I'm all shook up

You make me wanna, how deep is your love?

God only knows, baby.