The math teacher

Chapter 77- Immaculately conceived

Tomlinson's POV

- Съжалявам. – промърмори къдрокосия. Мразя, когато се извинява. Да, в момента е дяволски изкусителен докато го казва, но просто трябва да тръгвам.

- Хей, няма нищо. Не е нужно да се извиняваш. Но повече не пипай телефона ми, нали? – казах и повдигнах брадичката му. След като кимна го целунах. Казах му, че няма да се бавя и излязох. Оставих къдрокосия да стои върху огромното ми легло и просто тръгнах. В момента единственото, което исках бе да остана целият следобед с него, да се прегръщаме докато гледаме някой филм и просто да бъдем само двамата. Но не можех.

Когато излязох от къщата беше около три следобед. Успях да свърша заплануваното макар и с малко закъснение. Този път ми отне повече от необходимото, но все пак успях. През целият път си мислех за Хари и просто нямах търпение да се върна отново у дома. Никога не съм искал да се връщам там, но знаейки, че къдрокосия е в стаята ми, това променяше мнението ми.

Когато погледнах отново часовника си вече не беше ранен следобед. Шест часа. Тръгнах право към моето място и след няколко минути се намирах пред полуразрушената сграда. Изкачих малкото стълби и се озовах на първия етаж, където бяха разпилени множество празни бутилки, както и празни пакетчета от стоката ни. Извадих пакета си с цигари, но дрезгавият глас, който отекна из помещението ме накара да се закова на място.

- Виж ти кой реши да се появи тук. – ирландски акцент прозвуча и русокосия Найл се появи пред мен със самодоволна усмивка.

- Здравей и на теб. Имам предвид на вас. – казах като погледа ми се плъзна към Джейк, който беше на разстояние от русокосия.

- Каква приятна изненада, Луи! Мога ли да попитам на какво дължим тази чест? – попита Найл и се засмя презрително. Беше ясно, че не е трезвен и не е с всичкия си.

- Найл, знаеш, че не е възпитано да посрещаш така гостите. Ще преживея факта, че си се почерпил без дори да ме изчакаш, но този разпит не е необходим.

- Да не би да казваш, че си оставил Стайлс, за да дойдеш при старите си най-добри приятели? – вметна Джейк и аз стиснах здраво кутията с цигари.

- От къде знаете за него? – нещо ми подсказваше, че те знаят за връзката ни. О, хайде де, цялото училище е наясно вече с това. Благодарение на мен, разбира се. Но пък от къде те могат да знаят като изобщо не се появяват в гимназията? Имам предвид, че само Найл учи там, но просто се предполага, че фигурира в училищните списъци. Дори аз бях по-редовен от него, което е странно.