The math teacher

Last chapter 120- Life is now

- Луи? – погледът ми се стрелва към синеокото момче, което стои на разстояние от мен. Уплашено поглеждам към Ерик, а той ми кимва леко, сякаш ми казва „отивай". Колебая се известно време, но знам, че ако не тръгна ще изгубя единственият човек, когото обичам. Поглеждам последно към Ерик, който продължава да ми се усмихва. Сякаш ми напомня, че трябва да следвам сърцето си. Само и единствено него. Сърцето ми иска Луи и аз трябва да се подчиня. Всяка част от мен крещи: „Луи, Луи, Луи". Докато се осъзная вече си поправям път през танцуващите тела, а синеокото момче се насочва към изхода. Иска ли да го последвам?

- Луи, почакай! – казвам задъхано, макар да знам, че няма как да ме чуе предвид силната музика. Когато излизам в студената зимна нощ него го няма. Обгърнат съм единствено от мрака, който е единствения тук за мен. Малкото изпит алкохол се изпарява от тялото ми.

- Не ми харесва играта, която играеш! – извиквам. – Ела тук и ме обичай отново така както го правеше досега. Това е, от което имам нужда. – добавям. Никакъв отговор. Сам съм. Усещам как мракът се сгъстява, а зрението ми се замъглява от заформящите се сълзи. Видях го. Кълна се, че беше той. Но какво прави тук след като каза, че завинаги си тръгва от живота ми? Очите ми трескаво обхождат обстановката навън, а тялото ми трепери заради студа, който се просмуква в кожата ми. Бях достатъчно глупав, за да изляза без връхната си дреха.

- Луи? – провиквам се отново, когато чувам стъпки зад себе си.

- Защо ме последва? – чувам познатият му дълбок глас и се обръщам. Изобщо не се е променил. Имам чувството, че е все същия. В съзнанието ми винаги ще бъде онзи Луи, когото обичам повече от всичко. Сините му очи блестят в мрака, изпращайки топлина по тялото ми. Това е ефекта, който този мъж успява да ми окаже. Без да помисля тръгвам към него, но той ме спира.

- Защо дойде? – задавам въпроса си и чакам отговора му. Наистина искам да знам защо се появи в живота ми, когато вече няма място за него там. Или пък има?

- Исках да видя как протича живота ти с Ерик. Щастлив ли си с него?

Когато го казва още нещо сякаш умира в мен. Дали съм щастлив? Как мога да бъда щастлив, когато единственият човек, когото обичам е далеч от мен? Как мога да бъда щастлив с човек, когото всъщност не обичам? Луи е моето минало, а Ерик-бъдещето ми. Единственото, което искам обаче е да се върна в онова минало и да остана завинаги там. Там, където е мъжът, когото обичам. Там, където е Луи Томлинсън.