The math teacher

Chapter 108- Nobody knows

- Не мога да повярвам, че правиш каквото си искаш! – Луи се суетеше около мен докато аз търсех какво да облека.

- Ще спреш ли да го повтаряш? Извиних ти се хиляди пъти. Всеки ден ти повтарях колко съжалявам заради това, а ти продължаваш да ме атакуваш като навираш истината в очите ми. – повиших тон. Да, сгреших. Да, не трябваше да го правя, но вече му се извиних. Определено не бях с всичкия си тогава, но минаха две седмици. Всяка сутрин се събуждах с мисълта как да го накарам да ми прости, но той продължаваше да ми казва, че съм го разочаровал и предал. Обясняваше ми как не иска да се превръщам в негово копие и колко много иска да ме предпази от всичко, което е лошо. Знаех, че едно извинение не ще върне доверието му, но наистина не смятах отново да го разочаровам.

- Защото не искам да си такъв, Хари! Не искам да проваляш живота си. Виж мен. Не искам да съм такъв, не искам и ти да повтаряш моите грешки, защото това нещо те кара да губиш разсъдъка си и постепенно те убива. Господи, дори не искам да си спомням онази вечер. – въздъхна и за пръв път от две седмици насам се приближи до мен, уви ръце около талията ми и ме целуна.

- Помогни ми да забравя, Луи. Направи така че да забравя за това, което направих.

- О, Хари! – коленичи пред мен и обхвана с ръце лицето ми. – Хайде, погледни ме. Скъпи, всичко ще бъде наред. Просто ще се чувстваш зле няколко часа, но всичко ще се оправи.

- Мислех си, че това ще разкара всички проблеми от живота ми. – проплаках.

- Само за няколко часа. Няколко часа и отново се връщаш в действителността. Заслужава ли си, Хари? Заслужава ли си да се чувстваш толкова безпомощен само за да бъдеш щастлив за няколко часа? – повиши глас като каза последното.

- Ти също го правиш. – започнах да протестирам. – Доколкото знам си прибягвал до това последните няколко години. Защо се опитваш да ме убедиш, че не е за мен, когато ти правиш същите грешки?

- Не става въпрос за мен, а за теб. Ти не си такъв, никога не ще бъдеш. В тебе има потенциал, но явно не го осъзнаваш. Никога, никога не позволявай на това да говори вместо теб. Това желание не трябва да бъде по-голямо от теб, защото накрая ще те убие. Чуваш ли, Хари? Направи го заради мен. Искам да ми обещаеш. Хайде, обещай ми сега. Обещай ми, че никога повече няма да се успокояваш с нещо, което накрая най-вероятно ще те убие. Не се самоунищожавай, защото това ще убие и мен. Не ме карай да се чувствам още по-виновен заради живота, който съм водил. Аз успях да се променя, но не ни връщай отново там. Не ми го причинявай, моля те. – продължаваше да ми говори. Макар и да не бях адекватен, успях да разбера същността на думите му. Не искаше да бъда провала, който е бил той. Не искаше да повтарям неговите грешки и определено не искаше да се саморазруша. Но защо ми е да го правя щом имам него?