The math teacher

Chapter 96- I'll be gentle, love

Месец по-късно.

- Хари? Стоиш там от часове, мой ред е. – чух гласа на Луи, въздъхнах и облегнах глава на студените плочки докато водата се стичаше върху настръхналото ми тяло.

- Още пет минути. – провикнах се и затворих очи. Какво се предполага, че трябва да направя сега? Знам, че Елизабет ми обясни всички детайли, но просто не мога да си се представя в тази светлина. Всичките прожектори, хора и ефекти ще ме накарат да се притесня допълнително и дори присъствието на синеокия не би оправило нещата. Като стана въпрос за него... последният месец се разбирахме повече от добре. Той наистина се постара да забравя случилото се около баща ми, а случката от клуба онази вечер, когато на практика му се предложих беше забравена. Разбира се, че никога няма да спра да се обвинявам относно това, което причиних на семейството си и липсата на баща ми ще ме преследва до края на живота ми. Но Луи наистина се постара да се почувствам по-добре и правеше всевъзможни неща, за да отвлича мислите ми отново от онази забравена посока. Прекарвахме повечето време на стадиона, в имението му и дори в моя апартамент, което не беше добра идея като се има на предвид какво се случваше там. Да, точно онези неща. Също така ми помогна да повиша успеха си в гимназията, въпреки че не разбираше от повечето предмети. Дори изкарах още една петица по математика! Идваше с мен на пробите, които майка му ми вземаше и се смееше на жалките ми опити да се правя на модел. А сега ще бъде до мен по повод първото ми представяне в модния бизнес.

- Вече минаха десет! Не ми оставяш друг избор. – бях откъснат от мислите ми и когато вратата на банята рязко се отвори осъзнах, че съм наистина прекалил. Очите на Луи бързо сканираха тялото ми и той прехапа устна, което ме накара да се засрамя от себе си. Бързо се извъртях с гръб към него и се пресегнах да спра водата, той постави ръката си върху моята и ме извъртя към себе си.

- Не е нужно да се срамуваш от мен, Хари. Виждал съм те така много пъти, а и сега не е първия път, в който си вземаме душ заедно. – намигна ми и ме избута леко настрани, за да намокри косата и тялото си. Не можех да отделя погледа си от перфектно оформеното му тяло, твърде много ми влияеше присъствието му.

- Аз приключих тук. – отсякох, знаейки, че ако остана още малко, не само ще закъснея за ревюто, а и ще се подам отново на синеокия и на това колко е съвършен.