The math teacher

Chapter 89- Look what you've done

- Какво трябва да знам? Той ми каза достатъчно неща, за да знам, че мога да му вярвам. – сопнах се. Може би не беше добра идея да противореча на Найл, но в момента не мислех това, което говорех. Знам, че Луи не е от най-добрите хора, които познавам, но по някакъв начин той успяваше да ме накара да се почувствам обичан. Направи твърде много, за да потръгне връзката ни и напоследък всичко върви повече от идеално за нас. Нещата, които по принцип трябваше да ме отблъснат от него всъщност ме накараха да се привържа още повече към това момче. Как въобще успяваше да съчетава лошите страни в себе си и точно това да ме привлича толкова много? Наистина не знам отговора на това. А какво по-точно се опитваше да ми каже Найл си беше мистерия.

- Сигурен ли си, че го познаваш толкова добре колкото си мислиш? Сигурен ли си, че можеш да му вярваш, Хари? – направи крачка към мен синеокото момче, а аз отстъпих назад. Той наистина ме плашеше. Тези студени сини очи се впиваха в мен и ме караха да настръхна само като го погледна.

- С-сигурен съм. – казах, но не прозвуча убедително. Това само предизвика смеха му. Проклинах съдбата си и това, че в този момент бяхме сами в градината. Обикновено на такива купони има хора навсякъде и рядко можеш да намериш усамотено място, но точно в този момент трябваше да съм насаме с някакво побъркано момче, което се опитваше да изкара Луи виновен в нещо.

- И аз това си мислех. Сега ще ти кажа кой е Луи Томлинсън. – гласът му стана по-груб, което увеличи страха ми.

- Хари? – чух някой да вика. Познатият глас ме накара да изпусна дълго сдържана въздишка и да се обърна назад. Видях бързо приближаващият се Луи и се обърнах победоносно към Найл, усмихвайки се. Вече бях в безопасност.

- Казах ти да отидеш в колата ми, какво по-точно правиш тук? – синеокият изглеждаше уплашен и погледа му попадна върху Найл.

- Тъкмо щях да разкажа на Хари някои неща относно живота ти. Нали не би възразил, ако това се случи, Луи? А и мисля, че Хари вече всъщност знае, че ти... - започна русокосия, но беше грубо изблъскан от Томлинсън.

- Какво се опитваш да направиш, по дяволите? – изкрещя.

- Опитвам се да спася едно невинно момче.

- От кога ти пука за чувствата и живота на хората? От кога стана такова досадно копеле, Найл? Казах ти да стоиш далеч от мен и близките ми.