The math teacher

Chapter 114- I'm not good at goodbyes

- Къде по дяволите е паспорта ми? – Луи се суетеше из стаята ми докато аз стоях на леглото и го гледах. Няколко часа и всичко щеше да приключи. Няколко часа и дори не знам дали ще го видя повече. Не знам какво ми става, но в момента нямам сили дори да му кажа да не си тръгва.

- Хари, ако това е някоя от глупавите ти шеги, за да не замина просто се откажи. – чух грубия му глас, но поклатих глава.

- Нямам нищо общо с това. Сигурен ли си, че не си го прибрал в багажа? – попитах.

- Проверих два пъти, но го няма. Убеден съм, че беше точно тук. – каза и посочи към нощния шкаф. След няколко минути усетих как се озова върху мен и започна да поставя целувки върху врата ми.

- Ако знаеш къде е просто кажи и не прави нещата по-сложни и за двама ни. – промърмори и захапа грубо кожата ми.

- Н-не знам къде е, но ще ти помогна. – съгласих се и го избутах от мен.

Почти целия ден прекарахме в стаята ми, говорейки си за всякакви неща. През цялото време си припомняхме различни случки откакто се запознахме. Осъзнах, че през повечето време просто сме правили нещата по-трудни и сме усложнявали всичко. А можеше изобщо да не стигаме до всичките тези драми. Вината беше и на двама ни- аз и той бяхме съвсем различни. Трудно намирахме път един към друг, но все пак постигнахме нещо- влюбихме се. Луи постави нов рекорд в живота си- позволи на чувствата да говорят вместо него и най-дългата му връзка продължи почти година. А какво ново при мен? Научих се да се обичам с всичките си недостатъци благодарение на него. Той ми каза, че във всеки има нещо красиво и ме подкрепяше дори когато не го заслужавах. Беше до мен и това ми стигаше. Научих се да не приемам нещата толкова на сериозно и дори успях да залича част от миналото си. Но как се предполага, че ще продължа напред без него? Как ще се събуждам сутрин, знаейки че няма да видя красивите очи или любимата усмивка? Как ще градя планове за бъдещето като той дори няма да присъства в него? Знам, че няма вечни неща, но пък можеше да бъдем заедно много повече време от това, което на практика пропиляхме. Но знам, че винаги има нещо, което те възпира. В случая състоянието на Луи, което още не мога да приема. Не мога да осъзная това, че такъв човек като него преживява нещо такова.

Накрая успяхме да намерим паспорта и когато погледнах часовника беше осем вечерта. Полетът му беше в девет. Един час и всичко свършва. Луи провери отново багажа си и въздъхна.