Арагон (Завършена)

1

И ето това е една отдалечена земя.Земята чието име щом се спомене всички го свързват със слава и много успехи.Арагон.Едно от малкото отдалечени кралства ,което е известно и в големите земи.Кралство не много голямо,но с голяма слава.

В това велико кралство настъпваше пролетта.С нея идваше много важен момент за всички,а именно раждането на бъдещата принцеса.Всички чакаха тя да се появи на бял свят.Беше предречено,че една от най-великите принцеси и кралици ще се роди в началото на пролетта.

И ето го и красивия златист замък.В него кипеше работа и то много,но това което не се случваше всеки ден беше,че се чуваха викове.Виковете на жена,която ражда.Прислужниците търчаха,кралят даваше нареждания на всеки и капки пот бяха изникнали по лицето му.Всичко тръпнеше.Виковете на жената не утихваха.Най-накрая е чу бебешки плач.Кралят влезе в родилната стая на двореца и видя изтощената му съпруга прегърнала новореданата си дъщеря.

-Кралю мой.Вашата дъщеря се появи на бял свят без проблеми.-каза му докторът.Кралят се усмихна.

-Прекрасна е.-каза и се приближи до съпругата си.

-Как ще я кръстим,Джон?-попита кралицата.

-Аляска.-отговори сигурно.

На другия край на кралството една самотна майка се опитваше да роди детето си.Тя живееше в малка хижа.Около нея в момента нямаше никой.Всички бяха в двореца за посрещането на принцесата.Само тя не успя да отиде.Защо?Защото детето и започна да се ражда.

Тази млада жена беше преживяла толкова много.Беше се влюбила в един снажен елф.Не от обикновените елфи,а от тези дето бяха красиви и храбри.За съжаление обаче той беше женен и за нищо на света не би изоставил съпругата си,макар да не можеше да му роди деца.Той я обичаше,а горката девойка беше само за забавление.Тя се казваше Кара и беше обикновена. Нямаше магия като елфите или феите ,или кралете,които ги управляваха. Кара работеше като пекарка за да издържа семейството си.Майка и почина,а баща и я изостави.И така младата пекарка се чудеше какво да предприеме.Тя викаше ,но за съжаление не можеше да отиде до телефона и да се обади.Родилката беше на пода превивайки се от болка.

Изведнъж вратата се отвори и оттам влезе една жена.

-Кара!-извика и отиде при нея.

-Раждам Меридит.-каза и тя.

-Ще се обадя за лекар.-и тръгна към телефона.Набра спешния номер,но никой не вдигна.Всички бяха в двореца за да разберат за прицесата.

"Боже от толкова години технологията и магията се комбинират добре,защо им е на всички да ходят чак до двореца?Явно няма кой да помогне на Кара.Само аз."каза си тя наум и се върна при бременната жена.

-Напъвай!-нареди и Меридит,а Кара изпълни.

Кара напъваше и напъваше докато накрая не чу детски плач.Тя се усмихна на чутото.

-Момиче е.-каза и Меридит и Кара изпадна в бесъзнание.Меридит я погледна.

-Кара.-извика и се доближи до нея.Докосна я по врата и разбра,че няма пулс.По очите на Меридит започнаха да се стичат сълзи.Младата майка си беше отишла.