Арагон (Завършена)

11

-Бренда, Бренда....-само това се чуваше на улиците на Дарма. Морган вървеше по- назад и се усмихваше . Тя се радваше много за нейната приятелка и успеха и ,макар да знаеше ,че той се дължи именно на нея. Всички ръкопляскаха и  се усмихваха.

-Бренда,ти бе повече от великолепна на бойното поле. С тази заслуга и факта,че си пазителя на кристалът искаме да те поканим във висшите вещици. Бъди все така смела и никога не се предавай.-проговори една възрастна жена с бяла коса и черна роба. На главата си бе сложила шапка тип "баба Яга".

-Наистина ли ,черодейко Октавия?-попита тя невярващо възрастната магьосница.

-Разбира се скъпа.-усмихна и се топло старицата.
Бренда не знаеше как да реагира. Tя знаеше ,че случилото се на фронта,нямаше обяснение,но не я интересувашезащото пред нея се отваряха страхотни възможности, които тя нямаше да изпусне. Тя за нищо на света нямаше да допусне да не влезе във висшите вещици . Знаеше ,че тази възможност се предоставя рядко и затова реши да я грабне без да се замисля ,кой е истинският пазител.

Морган бе радостна за нея и реши да я поздрави. Тя си проправи път към най-добрата си приятелка. Когато я приближи тя я прегърна в гръб.

-Браво сладка. Гордея се с теб.-каза и весело тя ,а Бренда се отскубна от хватката и.

-Как може да ми се нахвърляш така,неадерталка такава?-развика и се червенокоската.

Морган не знаеше как да реагира. За един миг нейната най-добра приятелка се наду и сега се държеше все едно е по-възвишена от нея.

-Бренда какво ти става?-попита недоумяващо тя.

-Ти си толкова тъпа Морган. Мразя те! Винаги съм те мразила. Ти си  една загубенячка. Използвах те през всички тези години.-призна си Бренда най-арогатно,а по лицето на Морган започнаха да се стичат сълзи. Тя все още не можеше да повярва на чутото.-Идиотка!-извика и червенокосата вещица и тръгна заедно с другите вещици да празнуват.

Морган чувстваше ужасна болка от това което и  каза бившата и най-добра приятелка. Бренда я предаде по най -долния начин. Въпреки всичко чернокосата красавица си даде ясна сметка ,че няма смисъл да плаче ,въпреки че точно това и се правеше. Тя се изправи и бързо се прибра вкъщи. 

Когато отвори вратата Сава, Мат и Амадеос бяха излезли от подземието.

-Мо,трябва да говорим с Бренда. -отсече пазителката без да се съобрязява.

-Няма ли здрасти ,Савина?-попита гневно вещицата.

-Нямаме време за това трябва да ни запознаеш ,Морган.-каза и Сава ,а чернокоската се ядоса.

-Що не вървиш да се запознаете с нея сами. Няма да ви водя за ръка . Оправяй се!-изригна тя. Сава забеляза нейните зачервени очи и мокрото и лице и се почуства неудобно. 

-Извинявай Морган. Не исках...-недовърши.

-Просто ме оставете сама.- и побягна към стълбите.

Сава Мат и Амадеос останаха сами в хола.  Русата пазителка се чустваше много неловко заради Морган.

-Сава,какво има?-забеляза я принца.

-Много съм директна.-отбеляза пазителката.-Не трябва да е така. Морган е разстроена ,а аз я залях с въпроси за тази Бренда.

-Недей се обвинявай.-прегърна я Мат. -Тя ще се оправи.-каза и принца и я погали по косата. Амадеос стоеше и ги наблюдаваше. Изглеждаха като влюбени.

Ангелът реши да ги остави насаме и да поговори с Морган.

-Аз отивам да видя Мо.-каза им той. Те само кимнаха,а Амадеос започна да изкачва стълбите. Бързо мина растоянието от стълбите до стаята на вещицата и почука на вратата.

-Махай се!-извика Морган зад хлипанията.

-Мо,аз съм Амадеос.-каза  и малко след това вецицата отвори вратата. Ангелът забеляза зачервените и очи. Когато се взря в тях ,в тези прекрасни черни очи, той изпита гняв към този ,който ги е наранил. Искаше да го убие ,затова как може да и причинява това. 

-Тя ми бе приятелка.-проговори тя.

-Бренда ли?-попита недоумяващо той.

-Да,а се отнесе като към парцал с мен.-и избухна в сълзи. Амадеос не се сдържа и я прегърна. Тя отвърна на прегръдката . Той усети нейния аромат на лавандула,любимият му. Искаше да останат така завинаги.

През това време Мат и Сава все още стояха прегърнати.

-Трябва да и се извиня.-каза пазителка тъжно.

-Не се обвинявай Савина.-успокояваше я Мат,а пазителката го прегърна силно. И двамата искаха този момент да не свършва.