Арагон (Завършена)

3

Тромпетите засвириха тържествено.  Стражите се бяха наредили в две редици  един срещу друг.

-За почест !-извика главнокомадващият. Те вдигнаха пушките и ги насочиха към небето. Изстреляха по един куршум.

-Моля приветствайте кралското семейство.-допълни главнокомадващият и стражите свалиха пушките. Като ги свалиха  семейството  започна да върви към генералът .  Всички ги гледаха. Величественият крал Джон Арагонски ,който беше облечен с черен костюм,неговата прекрасна съпруга Катрина Лувидер Арагонска и тяхната величествена 20-годишна дъщеря Аляска.

Тримата тържествено пристъпваха към суровия главнокомадващ със зелените очи. Всички стояха неподвижно,докато минаваха.

Изведнъж  се приближиха  до една руса девойка със зелени очи облечена в стражарска униформа. Принцесата бързо се приближи до нея и незабелязано и даде едно парченце хартия. Тя го пое,а принцесата продължи заедно с родителите си.

Кралското семейство вече стоеше пред главнокомадващият.

-Идеално е.-похвали го кралят.

-Благодаря Ви кральо.-поклони се мъжът.

-Това ще е хореографията за годежът довечера.-допълни и всички започнаха да ръкопляскат.

Минаха няколко часа от репетицията. Младата руса пазителка стоеше пред едно езерце. Тя  беше махнала униформата и сега беше облякла накъсани сини дънки  с висока талия и бял къс потник. Към нея се приближи една къдрокоса госпожица облечена с къса бяла рокля с разкроена пола.

Когато русолявата усети присъствието на другото момиче ,тя се изправи.

-Аля,Аля.-започна тя цъкайки.-Не ти завиждам.-допълни и я погледна съжалително.

-Знам,но поне го познавам . Ще се оженя за принц Мат Рооони,един принц от големите земи и мой много добър приятел. Поне не е  като при другите принцеси,дето дори не ги познават.-защити се Аля.

-Но не го обичаш.-опроверга я Сава.

-Знам,но хей ще ми е добре с него.-хвана и ръцете.-Не се тревожи.

-Добре.- примири се тя.

-Хайде да отиваме да се  приготвим.-каза Аля и я поведе към замъка.

Вече всичко беше готово. Принц Мат пристигна. Хореографията мина много добре и празненството започна. Всички празнуваха големият годеж на принцесата и принца.

През това време Сава беше на пост отвън пред замъка и оглеждаше терена. Тя беше със Саймън,нейн приятел и колега.

-Не и завиждам на принцесата.-започна той.

-И аз.-погледна го.

-Няма да изтърпя такова наказание. Това трябва да е твой избор не задължение.

-Съгласна съм,но...-Сава забеляза едно нещо в мрака. -Саймън.-каза и примигна няколко пъти и разбра ,че това са тъмни вражески мотори.

Саймън погледна в нейната посока.

-Нападение!- каза той и влезе вътре. Сава зареди пушката и започна да стреля по моторите.