Арагон (Завършена)

2

Мередит взе детето на починалата си приятелка и тръгна към двореца. След 4 часа на дълъг път тя стигна до златистият замък. Всичко в замъка беше украсено по повод новородилата се принцеса Аляска.
Младата жена стоеше и се взираше във  величието му без да забележи кралската охрана.
-Желаете ли нещо?-попита я един плътен мъжки глас.Тя се обърна и видя млад мъж със зелени очи с черен шлем и черна униформа.На гърба си той носеше пушка.
-Да,искам да дам това дете в корпуса.-рече и му даде малкото момиче.-Днес се роди ,а майка и почина при раждането. Баща и не я иска.-допълни.
Той пое момичето в ръцете си. Погледна я и се усмихна.
-Ще се погрижим за нея.-каза стражата и влезе в замъка.Мередит си тръгна към вкъщи ,за да погребе своята приятелка.
Минаха 9 години откакто се родиха двете момичета.Днес беше рожденият ден на принцесата.Всички трескаво се приготвяха за събитието.Имаше много маси обсипани с всякъкви сладкиши,прислушнуци,които управяха украсата.

Из между целият този хаос стоеше малко русо момиче със зелени очи.Тя гледаше с интерес какво става. Гледаше как прислугата слага украсата и мечтаеше и за нейния рожден ден някой да организира нещо подобно като това празненство. Искаше толкова много да познава починалата си майка,която я роди на един паметен ден за кралството,а именно рождения ден на една кралска особа при това принцеста,която всички толкова очакваха.

Изведнъж малкото момиче забеляза в далечината една слугиня с черна униформа и бяла престилка да носи от любимите и кексчета с боровинки.Тя ги остави на една от масите  и си тръгна,а детето отиде до тях бързо и си взе едно.Тръгна тичейки,но жената, която остави сладкишите я хвана за розовата и блуза.

-Хей,ти!-извика тя.-Как смееш да крадеш сладкишите на принцесата.Сега ще видиш когато отидеш в тъмницата.

-Пусни ме!-извика момичецето.

-Хей,ти.-обади се друг детски глас.-Тя нищо не е направила,така че я остави!-заповяда ,а слугинята пусна русокоската.

-Но принцесо.,.....-другото дете и направи знак да млъкне.

-Отивай вътре!-заповяда и тя бързо се насочи към замъка.

Малкото момиче погледна другото в лицето.Тя беше облечена в скъпа синя рокля,а къдравата и кестенявата коса беше прибрана с нежна синя шнола с пеперуда.

-Благодаря принцесо.-поклони и се русолявата.

-Няма за какво.Как се казваш?-попита принцесата и сините и очи се изпълниха с любопитство.

-Савина.-отговори притеснено.

-Приятно ми е Савина.Аз съм прицеса Аляска.-подаде си ръката Аляска.Савина я пое.

-И на мен.-усмихна и се.

-Защо открадна кексче?-попита принцесата.На другото момиче очите се изпълниха със сълзи.

-Защото днес имам рожден ден,а няма кой да ми приготви любимите ми  кексчета.-отговори и през сълзи Сава.

-Съжалявам.-рече Аля почуствайки се неудобно.-Хей искаш ли да дойдеш на първия ред на връчването ми на кристала?-попита я къдравелката.
Сава я погледна невярващо.

-Може ли?-попита неуверено тя.

-Разбира се,за мен ще е чест.

-Добре.

-Хайде тогава да отиваме.-каза принцесата и хвана ръката на Сава и я поведе към залата.

Минаха два часа и церемонията беше в своя пик.Точно сега трябваше да връчат мощния син кристал във формата на пеперуда на принцесата.

Изведнъж всички тромпети засвириха и влезе владиката на царството.Той беше много изхабен от живота старец облечен в червена роба.Владиката вървеше към престолът на принцеста,където беше седнала тя,а от двете и страни бяха родителите и.В ръцете си той държеше  лилава възглавничка .В нея беше поставен синия кристал във форма на пеперуда.Той стигна до престолът,а Аляска се изправи.

-Принцесо ,от името на цялото кралство Ви връчвам синия кристал.Обещавате ли да го пазите с цената на всичко?-взе кристалът.

-Обещавам.-каза сигурно Аляска ,а старецът сложи кристалът на врата и.

-От днес принцеса Аляска Сабина Ванеса Флора Перпетуа Карина Арагонса е пазителка на синия кристал.-отсече владиката ,а Аля излезе напред.Всички започнаха да ръкопляскат и да се усмихват.