7

60 7 0
                                    

Сава и Мат отдавна напуснаха малкото градче. Те тръгнаха с колата на принца и както се очертаваше скоро щяха да напуснат и Арагон.
Пътуваха в мълчание. Никой не обелваше и дума.
Мат през цялото време гледаше Сава с периферието си.
-За какво си мислиш?-попита я той. Сава въздъхна.
-За всичко.- отговори му и забеляза пазители и бариери, които очертаваха края на страната. Мат също ги забеляза.
-Залегни!-заповяда принца. Сава бързо залегна ,така че да не я виждат. Колата на принца се насочи към бариерите и спря пред тях.
Един русоляв пазител се приближи до черното возило. Мат отвори прозореца .
-Принце,добър ден.-поздрави любезно пазителя.
-Здравей. Ще вдигнете ли бариерите ,ако може?-попита Мат.
Без много да му мисли пазителите пуснаха возилото и Мат потегли безпрепятствено.
След като се отдалечиха Сава се изправи.
-Толкова ли лесно те пуснаха?-попита недоумяващо тя.
-Да. Досега не си ли била на границата?-обърна се към нея Мат.
-Не.-отговори тя.
-Ясно.
Минаха още няколко часа в изтощителен път. Мат и Сава трябваше да си починат,а до близкото градче оставаше още половин ден път. Те спряха в някъква гора и си направиха лагер. Сава наклади огън , а Мат изкара малко храна. Явно я бе приготвил за пътя,но не бе помислил ,че ще има и с него и друг човек.
-Храната няма да ни стигне за дълго.-отсече Савина.
-Знам,но ще намерим.-седна срещу нея Мат. -А какво ще правим?-попита след това принца пазителката.
-Страната на елфите.-отговори му пазителката и си взе малко пържени картофки.
-И после ?-продължи с разпита Мат.
-Ще се върнем в Арагон. Ще събудим Аля. Ще се ожените и така нататък.
-Добре,а сега да заспиваме.-изправи се красивия принц. Пазителката се учуди на реакцията му.
-Къде отиваш?-недоумяваше тя.
-В колата,а ти?-отговори Мат ,а Сава го погледна недоумяващо.
-Мислех ,че ще спим навън?
-Не съм взел палатка.-обясни и мъжът.
-А чувал?
-Не. Ще трябва да спим в колата на задната седалка.- отговори и принца,а Сава го погледна ядосано.
-Осъзнаваш ли,че ще се ожениш за най-добрата ми приятелка?- стана от мястото си и се развика.
-Тя си има друг.-обясни и. Сава не знаеше какво да каже.
-Аз защо не знам?
-Предупреди ме да не казвам на никого. Тя ми е една от най-добрите приятелки. Няма да я предам.- Сава изпита възхищение към него. Той е един от хората,които наистина са до Аля без да им пука,че тя е принцеса.
-Ти си невероятен.-каза с възхищение.
-Знам,а сега да спим.-каза и двамата тръгнаха към черния джип. Двамата се настаниха по възможност най-удобно на задната седалка.
-Малко е неудобно.-отсече Сава.
-Заради това,че си в кола или заради факта,че си близо до годеника на приятелката си.-отсече Мат,а Сава се изчерви ,защото истината бе,че неудобството беше създадено заради близостта на Мат. Той беше толкова близо до нея, но въпреки това Сава беше толкова уморена,че бързо заспа.
На сутринта те тръгнаха рано. Мина час откакто бяха на път.
Изведнъж колата се разтресе.
-Какво става?- попита уплашено Сава и земята се разтвори. Колата падна в дупката,а след това пропастта се затвори.
Сава и Мат се събудиха подземен замък. Целият бе в бели кристали. Сава се огледа.
-Къде сме?-попита Мат.
-Не знам.-отговори Сава и бяла светлина заслепи очите им. След това се появи красива четирисет-годишна жена с големи бели крила ,бяла рокля и светло кестенява коса.
-Савина и Мат.-каза тя с плътен глас.
-Коя си ти?-попита тя.
-Елвира.-представи се.
-Елвира,ти си легедарната бяла лястовица.- каза Мат.
-Браво.-похвали го Елвира.
-Значи ти си пазителката на цветните пеперуди.- проговори Сава.
-Да и знам ,че Аляска ти е дала синята пеперуда и,че сте тръгнали към Страната на елфите.-Сава и Мат се спогледаха.
-Да ,така е. -отговори русокосата.
-Не ходете там сега, а отидете към Дарма-кралството на вещиците.-отсече Елвира.
-Защо?-попита Мат.
-В храма на цветните кристали липсват освен синия,който е във вас, но също така червената пепруда- кристалът на черната магия , Лилавия- пеперудата на луната и космоса, жълтия - кристалът на светлината и огъня. Доколкото знам червената пеперуда има неизвестен пазител от черните вещици, а лилавия има пазител русалка,което е необяснимо.
Сава и Мат стояха като ударени с мокър парцал. Никога досега лилавия кристал не бе избирал пазител русалка.
- Виждам,че сте изненадани, както и аз затова трябва да намерите кристалите.
-Как така лилавият кристал има пазител русалка?-попита Мат.
-Не знам,но също и синия кристал не му мястото при принцеса Аляска. Синия кристал е пеперудата на водата, а тя не е русалка.
-Така е.- отсече Сава.
-Спокойно Савина сина ми ще дойде с вас.-и се появи едно момче с руса коса и сини очи.
-Здравейте ,аз съм Амадеос.-поздрави ги.
-Сава, а това е Мат.-посочи пазителката принца.
-А сега тръгвайте !-заповяда Елвира и бяла светлина проблясна срещу тях.
Тримата след известно време се събудиха в колата на Мат.
-Сега накъде ?-попита Мат.
-Дарма

Арагон (Завършена)Where stories live. Discover now