Моят живот

Глава 4

Гледната точка на Зейн:

Днес с момчетата се преместихме в Лондон. Аз и Хари щяхме да сме в една къща. Когато влязохме вътре беше все едно всеки момент ще се разпадне. Цял ден чистихме и се подреждахме, но накрая стана добре. Решихме да си лягаме.

Сутринта се събудих, когато от терасата се чу шум. Станах и излязох, за да проверя. Излязох и видях някакво момиче. Коя е тя? Как се е промъкнала? Сигурно е поредната луда фенка!- помислих си аз.
- Ей, какво става тук и коя си ти?- изкрещях аз.
- Ъмм... извинете не знаех че някой се е нанесъл... Аз мисля да си тръгвам.- каза притеснено.
- Да така ще е най-добре-казах и без да получа отговор, тя натисна нещо на телефона си и се изстреля на отсрещната тераса. Дообре това беше шантаво!- помислих си и се прибрах в стаята си. Не можех да заспя постоянно си мислех за това което стана. Извадих си телефона и рових в социалните мрежи.
8:00
Чух някакви крясъци и смях. Излязох и видях момичето от сутринта. И извиках:
- Какви са тези крясъци- момичето се обърна. Когато ме видя стоя като вцепенена- Защо викате толкова рано- продължих.
- Аз... ами ние... си правим номера... и ъмм... извинявай ако съм те събудих..- заекваше момичето.
- Не не си ме събудила, буден съм от давна. Аз съм Зейн Малик...а ти си???- исках да знам името 'и.
- А- аз съм Лили Смит.- каза тя.
- Приятно ми е да се запознаем.- казах и се усмихнах.
- И на мен... аз съм ви голяма почитателка. И много се радвам че ще сме съседи... А да ... исках да те питам... ъмм.. и другите от групата ще живеят заедно с теб... или само ти.- попита ме Лили.
- И аз се радвам, че ще сме съседи и Хари ще живее с мен... А аз ще те питам, сутринта защо така дойде сутринта?- попитах, защото ми беше много интересно.
- Амии... с момчето над нас си правим номера, когато родителите ни ги няма ии.. аз обикновено така се промъквам в стаята му, но не знаех че ще се нанася някой в къщата понеже от близо 5 години в нея никой не е живял там.- обясни ми. Когато от кухнята излезе дим.
- Добре аз ще влизам, защото Хари се е събудил и ще подпали къща още първия ден.- засмях се.
- Добре, чао Зейн.- помаха ми.
- Чао Лили.- казах и бързо се отправих към кухнята.
- Какво по дяволите е станало тук.- извиках.
- Амии... исках да си направя палачинки... но нещо се е объркало.- вдигна рамене Хари. Казах му да изчака, а аз се заех с палачинките. Когато бяха готови седнахме и започнахме да ядем.
- Днес е много шантав ден.- казах, а Хари ме погледна объркано.
- Какво- попита.
- Значи...- започнах да разказвам. Когато свърших разказа той ме пита:
- Хубава ли е?
- Да, и е много сладка!- отговорих аз.
- Ами, защо не я покани на среща, гений.- попита със сарказъм.
- Защото някой- посочих го- щеше да подпали къщата!- казах.
- Оууу.... Опа..- каза и направи невинна муцуна.
- Да да хайде да се оправяме и да отиваме в студиото.- подканих го. Качихме се по стаите.

Следва продължение😃😃...

Съжалявам че не съм качвала скоро.
Надявам се да ви е харесала главата.
Доскоро.