Моят живот

Глава 32

Усетих как някой е бута. Отворих очи и видях надвеселият се над мен Люк. лицата ни бяха твърде бързо.
- Твърде бързо си!- засмях се. Той се отдръпна като също се смееше.
- Хайде, спяща красавице, кацнахме- каза той. Аз станах и тръгнахме към изхода. Аз се замислих. Той ме нарече спяща красавице. Красавице. Това значи ли че не смята за хубава или го каза просто така. Но не знам защо толкова ми пука. Не е като да го харесвам... нали?? Не! Не може да го харесвам. Та ние преди три дни се запознахме. Пък и не съм готова за нова връзка. Не и след Зейн и Джак. Не искам пак да страдам. Докато съм мислила след стигнали до хотела. Бяхме в два апартамента. За момичета и за момчета. Настанихме се по стаите и си легнахме защото бяхме изморени. Поне момичета. За момчета не знам.

На следващия ден.

Събудих се преди всички. Облякох се👇

Реших да направя палачинки. След около час бяха готови. Направих повече за да има и за момчета. Наядох се. Другите още спяха. Оставих им палачинките на масата заедно с бележка.
"Наяжте се. Аз излизам да се поразходя. Извикайте също и момчета.
От Лили."
Излязох от хотела и тръгнах по улиците. Стигнах до един парк. Беше много хубаво. Навсякъде имаше деца с родителите се, хора с домашни любимци, тичали хора или просто разхождащи се. Имаше фонтан, много пейки, парк за децата и всичкото това обградено с дървета. Реших да се прибирам.

Когато влязох видях всички наредени на масата ядящи от палачинките. Те се обърнаха към мен. Майк дойде до мен.
- Обичам те, обичам те, обичам те!- започна да повтаря, като ме прегръщаше силно.
- Добре? Какво става?- попитах.
- Как какво? Та ти ми сготви!! И то вкусно. Още веднъж Обичам те!!- каза Майк.
- Аха... обичаш мен или готвенето ми?- попитах го.
- Амии... обичам и двете поравно. Ако искаш да те обичам повече ще ми готвиш!- каза той. Всички без него се засмяха.- Не ми се смейте! Како Лили, щеим каужеш ли да не ми се шмеят?- каза с бебешки глас и направи кучешка муцунка. При което другите още повече се засмяха.
- Спрете! Не се смейте на моето малко момченце!- казах строго и те спряха. А Майк им се изплези.
- А како ше ми готвиш ли оше. Мола та!- каза той.
- Ооо, Майки! Разбира се че... не.- задай и се засмях е.
- Вие сте много гадни!- възкликна той.
- Знаем!- казахме всички заедно и пак се засмяхме. Майк се разсърди и излезе. След малко се върна, мина покрай нас все още сърдит, взе си чиния с доста палачинки и пак излезе. Ние се спогледахме и пак избухнахме в смях. След като се успокоихме аз си отидох в стаята, а другите седнаха да закусват.