Моят живот

глава 29

След месец.
Гледната точка на Лили:

Вече повече от месец стоя при Крис. Всеки ден  ме бие и изнасилва. Вече не съм заключена в онази стая, защото скоро не съм се опитвала да избягам. Разбрах че Том през всичкото време му е помагал. Не мога да повярвам. Та той ми беше приятел. Трябваше да се махна от тук.  Всъщност вече измислиш план, който ще се задейства довечера. Крис заминава за два дни и аз ще остана с една от прислужниците му- Зорница или Зор.

Добре време е за действие. Сега със Зор вечеряме.
- Зор, аз ще се качвам горе. Малко ми е лошо О ще си почивам.
- Добре ли си?- попита ме.
- Да, спокойно. Лека нощ.
- Лека мила- усмихна ми се. Аз се качих горе и се заключих. От един шкаф извадих скрития от мен телефон. Прибрах го в джоба на дънките си. Излязох на терасата и скочих. Не беше високо като за втори етаж. Започнах да бягам колко се може по бързо. Знаех точно къде съм. Крис ме държеше във вилата му малко след Лондон. Реших че през гората е по пряко и тръгнах през нея. Скоро излязох от хората. Видях табела на, която пишеше:"Добре дошли в Лондон". Видях кола и я спрях. Вътре беше мъж с брада. Съгласи се да ме качи. И така пътувахме. Той ме остави на центъра. От там тръгнах към нас. Всички ме гледаха странно. То и как няма. Момиче с изпокъсани дрехи и в кръв върви из улиците. Стигнах къщата ни. Позваних и вратата я отвори Наш. Когато ме видя замръзна на място. Усмихна си и ме прегърна. След това започна да подскача и пищти. Влязох след него. Видях Сиси и Кат да плачат а Хари и Кам да ги успокояват.
- Наш какво си се разви...- погледа на Кам падна върху мен.- Лили?? Но... но как така си тук?
- Ако не ме искаш да си тръгвам?- попитах с усмивка. Кат и Сиси веднага станаха и ме прегърнаха.
От всички страни се чуваха въпроси.
- Добре хора искам да си почина защото съм изморена. Ще ви отговоря на въпросите утре. Става ли??- попитах. Те кимнаха. Аз се качих в старата ми стая. Нищо не беше променено. Проснах се на леглото и заспах.

Извинете за закъснението. Дано да ви е харесало.