Моят живот

Глава 15

Събудих се от алармата. Днес беше денят. Ще се срещна с майка ми. Събудих Кат. Закупихме и решихме да гледаме филм. Беше 12:30. Станах и се облякох.

Вече бях готова, но тогава се сетих:
- Кат, ами ако не ме хареса. Какво ще правя?- започнах да се паникьосвам.
- Лили, Лили спокойно тя ще те хареса. Ще видиш, а сега тръгвай ще закъснееш!- каза ми тя. Аз се усмихнах и тръгнах. Бях в кафенето. На една маса стоеше жена на около 40 години, имаше табелка с името ми. Тръгнах към масата, когато стигнах жената ме погледна и аз попитах:
- Извинете вие ли сте Джема Далас, аз съм Лили?
- Да аз съм. По хубава си от колкото си мислех.- усмихна ми се. Стояхме и си говорехме. След малко тя стана.
- Хайде!- каза тя.
- Накъде?- попитах объркана.
- Ще те запозная с брат ти и сестра ти!- каза ми тя. Имам брат. Не мога да повярвам. Винаги съм искала брат. Станахме, качихме се в колата 'и и потеглихме.

Гледната точка на Камерън:

Майка ми ме повика в нейната къща. Там беше и Сиера. Каза ми че ще ме запознае с някакво момиче. Сигурно пак ще е някоя от дъщерите на колешките 'и, която е луда по мен. След малко вратата се отвори. Мама влезе, а зад нея вървеше красиво момиче. Тя само ме погледна за миг и после пак сведе поглед. Добре това беше странно. Как така не ми се нахвърли???

Гледната точка на Лили:

Влязохме в голямата къща, там имаше момиче и момче. Най вероятно брат ми и сестра ми.
- Така, Лили това са Камерън и Сиера, деца това е Лили. Надявам се да се разбирате, защото тя ви е сестра.- обясни Джема. Аз се усмихнах.
- Какво как така сестра? Ти чуваш ли се бе мамйко? Сигурно е поредната която иска да се възползва от известността ни!- извика момчето, което трябва да ми е брат. Очите ми се насълзиха. Излязох и започнах да тичам плачейки. Стигнах до хотела и се качих в стаята. Кат я нямаше. Взех си джобното ножче, влязох в банята и го прокарах по ръката си. И така още няколко пъти. Чух че вратата се отвори. Кат ме търсеше, защото чух че ме вика. Влезе в банята и ме видя.
- Оо Боже мой.. какво си направила.- каза гледайки ръката ми.👇

Проми раните ми и попита какво е станало. Аз и разказах.
- И после ми се разкрещя. Той не ме харесва Кат. Аз винаги съм си мечтала за брат и когато имам той... той ме ненавижда!- каза още плачейки.
- Не е така. Ще те хареса когато те опознае. Хайде да си лягаме.- каза. Аз кимнах и легнах. Мислех си за Камерън. Толкова ли съм лоша? Докато съм мислела съм заспала.

Гледната точка на Камерън:

Момичето се разплака и излезе навън.
- Какво направи? Тя наистина е твоя сестра. Когато се роди я дадох за осиновяване, защото нямах достатъчно пари, за да гледам и тримата. И сега когато се срещнахме ти и се развика. Какво ти става Камерън?- извика майка ми. Какво? Какво направих? Та аз... аз и се разкрещях? Бързо излязох и се запътих към къщата ми с момчетата. Когато стигнах те гледаха телевизия. Аз седнах на дивана и гледах в една точка.
- Хей Кам, какво става. От пет минути гледаш в една точка и не мигаш.- попита ме Наш. Растърсих глава и започнах да им разказвам.
- И тогава тя избяга- завърших разказа.
- И как няма да избяга. Как може да 'и наговориш такива неща.- каза Джонсън.
- Не знам, просто... не знам. - казах и станах. Качих се горе и влязох в стаята си. Легнах и мислех. Колко съм тъп? Как можах да го направя? След малко заспах.

Следва продължение...

Дано да ви хареса. Извинете за грешките.