Глава 11

481 33 2
                                    

Бяхме край едно езерце, на земята имаше одеало и свещи във формата на сърце.
- Харесва ли ти?- попита ме с усмивка.
- Зейн, това... това е просто прекрасно!- казах и го гушнах. Седнахме на одеало. Вечерта минаваше страхотно. Държахме се като деца. Започнахме да се гоним, по точно той ме гонеше, защото го омазах с шоколад. Докато тичах се спънах и паднах, а Зейн се спъна в мен. Той падна върху мен и се превъртяхме няколко пъти. Аз бях на сантиметри от лицето му. Приближих се и слях устните ни в една прекрасна целука. След като се отделихме аз станах от него.
- Аз извинявай за това.- сведох глава, защото усетих как се изчервих. Той хвана брадичката ми и повдигна главата ми така че да го гледам в очите. Тези прекрасни очи.
- Не съжалявай.- каза, като се приближи и ме целуна.- Лили ще бъдеш ли моето момиче?- попита ме. Аз се усмихнах и го целунах.- Това да ли значи?
- Да Зейн ще бъда твоето момиче.
Вечерта мина страхотно. Когато се прибрах, легнах и заспах.

Моят животWhere stories live. Discover now