Глава 36

387 27 4
                                    

Това не беше Лили! Не беше тя.
- Това не е сестра ми. Не е тя!- казах. Сълзи от облекчение се стекоха по бузите ми. След като се успокоих се обадих на другите и им казах че не е тя. Сега съм в колата ми която Люк кара. А аз мисля къде може да е. Тя иска да е сама! Да е неоткриваема! Някъде където никой не би се сетил че може да е. Тогава се сещам..
- Гората!- казвам.
- Какво?- пита учуден Люк.
- Гората Люк, гората. Там има една къща!  Само там не сме ходили! Обърни колата и карай към гората!- казах. Той веднага обърна и тръгна към гората. След 10 минути бяхме заобиколени от дървета. Аз вървях напред а Люк беше зад мен. След малко стигнахме до къщата. Влязохме вътре, но нея я нямаше! Отидох до спалнята. И там я нямаше, но имаше дрехи. Нейните дрехи!
- Била е тук!- казах.- Ще я чакаме докато се върне!- продължих. Люк кимна и седна на леглото. В ръцете му имаше нейна блуза. Той я стискаше. Аз също взех някаква нейна дреха. Беше един суичър. Притиснах го към себе си и го помирисах. Миришеше на нея. На малката ми сестра.
Стоим вече час а нея я няма! Изведнъж чух скърцането на вратата. С Люк веднага се запътихме натам. Видях я до вратата. Носеше чанта с покупки, която падна на земята след като ни видя. Тя се обърна и започна да бяга през дърветата. А аз след нея.



Гледната точка на Лили:

Днес бях до магазина наблизо защото трябваше да си взема храна. Сега се прибирам. Отворих вратата и тъкмо да се събудя и чух шум. Погледнах напред и видях Камерън и Люк. Изпуснах чантата която държах и хукнах да бягам. Чувах стъпките им след мен, но не спирай да бягам. Изведнъж някой ме хвана през кръста и ме прегърна. Аз се спрях и заплаках в прегръдката.
- Лили. Тихо. Всичко е наред.- по гласа разбрах че това е Камерън. Аз поклатих глава в знак на несъгласие.
- Не! Няма да е наред! Аз съм виновна за всичко! Аз съсипах живота ти. Твоя и на другите. Не заслужавам да живея!- говорех тиха докато още плачех. Камерън се отдръпна от прегръдката и ме погледна в очите.
- Повече да не съм чул да говориш така. Ти не си ми съсипала живота, а напротив! Откакто ти дойде го направи прекрасен. Не мога да живея без теб! Всички се боболяхме от притеснение!- каза той и отново ме прегърна.
- Така ли?- попитах.
- Да. Повече не прави така!- каза строго.
- Обещавам!- казах и се отдръпнах от него. Видях че Люк е зад нас. Затичах се към него и му се метнах на врата. И започнах да плача.
- Толкова много съжалявам!- проплаках аз.
- Всичко е наред, скъпа! Всичко ще се оправи.- прошепна като зарови глава във врата ми. Не знам колко време сме стояли така. Когато се отделихме той се наведе и ме целуна.- Обичам те!
- И аз те обичам Люк!- прошепнах.
- А мен никой ли не ме обича?- попита тъжно Кам.
- Разбира се че те обичам... Ками!- казах. Аз и Люк се заснехме на физиономията на Кам, когато го нарекох Ками.
- И аз те обичам, но никога повече не ми викай Ками!- каза сърдито.
- Оо не можеш да ми се сърдиш дълго.- казах с мил глас.
- Сега ще видиш ти!- каза и започна да се приближава. Застана пред мен и започна да ме гаделичка.
- Не... помощ... люк помогни ми..!- казах през смях. Люк ме погледна и се усмихна. Дойде и започна да ме гаделичка заедно с брат ми.- Нее... ужасни стее... спретее.- те най сетне ме оставиха на спокойствие.
- Хайде да тръгваме защоъсе стъмни.- каза Люк.
- Аз съм ти убидена.- казах и тръгнах напред.
- О, хайде де не можеш да ми се сърдиш. Така де, виж ме.- каза самоуверено.
- О мога и още как. И да знаеш тази вечер аз ще спя на леглото с Кам, а ти на дивана!- казах.
- Стига де не искам да съм сам!- каза и ме погледна жално. Аз не му отговорих, а продължих напред.

Стикнахме до къщичката и влязохме. През целия път Люк ми се извиняваше. Честно казано не ми се сърдя вече. Просто исках да се пошегувам малко с него. Направих вечеря с продуктите които купих днес. След това си легнахме, като Кам беше до мен а Люк на дивана.
- Лека нощ Кам.- казах тихо.
- Лека нощ сис.- каза той.
- Лека нощ Лили.- каза Люк, но не му отговорих. Сгуших се в Кам и заспах.

Гледната точка на Люк:

Беше посреднощ. Аз не можах да заспя. Отидох до спалнята и леко побутнах Камерън. Той се разбуди и отвори леко очите си.
- Какво?- попита ме.
- Може ли аз да легна до Лили, а ти на дивана?- попитах като се почесах зад вратата. Той ми се усмихна и кимна с глава. Стана и отиде на дивана. Аз се мушнах под завивките, като внимавах да не я събудя. Тя леко се размърда и се сгуших в мен. Аз я прегърнах, като я долепих плътно до себе си. И заспах с усмивка на лице.



Ето я и новата глава. Надявам се че ви е харесала. Съжалявам ако има грешки.

Моят животWhere stories live. Discover now