Моят живот

Глава 14

Гледната точка на Сиси:

Прибрах се в къщи. Когато се качих в стаята си видях три плика на леглото ми. Отгоре беше написано "за Сиси", "за Зейн", " за мама". Отворих този с моето име. Вътре имаше писмо. Започнах да чета:
" Скъпа Сиси, когато четеш това аз ще съм далеч от тук. Искам да знаеш че много те обичам! Не искам да плачеш за мен. Ще си сменя телефона. Когато съм готова ще ти се обадя! Обичам те като сестра. Сега сигурно си объркана кажи на мама и татко да ти обяснят. И моля те да дадеш на другите техните писма.
С обич Лили😘😘"

Какво? Не може да си е тръгнала. И какво беше това с " обичам те като сестра"? Слязох долу.
- Мамо, трябва да ти кажа нещо... ами... Лили е избягала! Оставила е писмо!- казах и подадох писмото на мама. Тя го прочете. На лицето и нямаше никаква емоция.
- Да върви където си поиска!- Кресна мама и хвърли писмото на земята. Аз се наведох и го взех. Започнах да го чета:
" Здравей майко, искам да знаеш че знам абсолютно всичко!  Заминавам да намеря истинските си родители! Няма да се върна. От теб искам само да разкажеш на Сиси всичко.
От Лили."

КАКВО? Как така Лили е осиновена?? Не може да бъде!! Пуснах няколко сълзи. Реших да дам и последното писмо. Излязох и отидох до вратата му. Почуках, след малко вратата се отвори, подадох му плика и казах:
- Лили го е оставила за теб- той го взе. Аз не изчаках и избягах. Влязох в стаята си и оставих сълзите ми да се спускат по бузите.

Гледната точка на Зейн:

Взех и отворих плика:
"Зейн искам да знаеш че повече няма да ти преча. Аз заминавам и няма да се прибирам. Вече спокойно можеш да се събереш с Пери. КЪСАМЕ!!! Не ме търси.
Сбогом Зейн.

Какво? Не мога да повярвам. В плика имаше още нещо. Извадих го и видях снимки на които се целувам с Пери. Може ли да съм толкова тъп. Излязох ядосано и отидох в близкия бар.

Гледната точка на Лили:

Вече с Кат бяхме в стаята ни в хотел в Калифорния. Тя беше много изморена и си легна. Аз реших да се поразровя за майка си. След половин час намерих Фейсбука и. Пратих и покана за приятелство. Не след дълго я прие. Реших да и пиша.

Лили: здравейте искам да ви попитам нещо.

След малко отговори.

Джема: разбира се. кажи.

Лили: ами исках да те питам дали преди 18 години си дала момиченце за осиновяване??

Джема: Амм да но от къде знаеш?

Лили: ами аз съм това дете. Аз съм Лили.

Джема: не мога да повярвам. Как си? Искаш ли да се видим? Знам че си от Лондон. Ако искаш мога да ти резервирам билет за Калифорния.

Лили: всъщност аз съм в Калифорния.

Джема: наистина ли е искаш ли да се видим.

Лили: да с удоволствие.

Джема: супер. На центъра има кафене до фонтана. Да се срещнем там в 14:00.

Лили: добре.

Джема: супер, но сега трябва да ставам. Нямам търпение да се видим.

Лили: и аз.

Оставих си телефона на шкафчето и си легнах.

Надявам се че ви харесва.