Bloody crown

Първи учебен ден

Университетът ,,Лестърн", един от най-добрите университети в цял Лондон. Уникална училищна програма и многобройни извънкласни дейности, в които няма да съжаляваш ако се запишеш...

Така пишеше в сайта им, но какво всъщност е наистина? В реалния свят това за мен е просто един обикновен университет, но с добри преподаватели.

Не можеш да кежеш, че е нов, защото е на повече от 200 години. Не можеш да кажеш, че има нещо повече от другите университети, освен мен. Да, аз съм единствена по рода си. 

В училище съм едно от най-популярните момичета, не защото съм спала с половината футболен отбор, а защото всички ме смятат за ,,ангел''.

Но аз не съм на това мнение, просто обичам да помагам на хората.

Точно сега стоях в банята, слушайки любимата си песен на Адел ,,Water under the bridge''. Обожавах я!

Започнах да нанасям тънък слой очна линия, защото не обичах да многото грим.  Докато я слагах, обаче, някой почука на вратата, стресна ме и ръката ми тръгна в непозната посока. О, супер! Сега трябва да започна наново.

-Дженифър, колко още мислиш да стоиш в тази баня?- провикна се Ник от другата страна на вратата.

Ник е доведения ми брат, но аз го усещам като истински, нищо че понякога се караме за глупости, но кои брат и сестра не се?

-Ако не ме беше изплашил така нямаше да чакаш още един час!- отвърнах му като се опитвах да надвикам музиката.

Чух го как започва да си мрънка нещо под носа. Нанасях си отново очна линия, след като изтрих предишния си опит. Този път се получи добре.

-Знаеш ли какво?- пак започна да говори.- Измислих ти подарък за рождения ти ден.

-Така ли! Какъв?- попитах изненадано. Нищо че рождения ми ден е след четири месеца.

-Ще ти направя собствена баня в стаята.- най-накрая излязох от банята с чантичнката с гримове и погледнах нагоре към брат си. Да, той беше 1,80, а аз бях почти 1,65. Той имаше къса кафява коса и тъмнокафяви очи докато аз имах дъгла руса коса, сини очи и едва отварях буркан с кисели краставички.

-Надявам се да започнеш да я правиш по-скоро. Четири месеца не са много време.

Отдръпнах се, за да може да мине, но преди това го дарих с бърза усмивка и влязох в моята стая.

Сега трябва да си намеря нещо подходящо за първия учебен ден.

***

След едночасово стоене пред огледалото, облякох къси панталонки и бял потник с надпис ,,Every day is a good day", бях силно издърпана от брат ми през входната врата.

В момента ходех по оживените коридори и махах на всичките ми познати като те ми отвръщаха със същото. За жалост познавах доста хора и през цялото време се ръкомахах на почти цялото училище, докато ръката ми не изтръпна. Запътих се към шкафчето си и го отворих, слагайки всички ненужни учебници.

По едно време от другата част на коридора се чу писък. Обърнах се към източника и зърнах най-добрата си приятелка, Лизи, да тича към мен.

-Дженифър!- викаше, докато се приближаваше. Двете се прегърнахме и заскачахме от щастие.- Толкова ми липсваше. В Маями беше много хубаво, но с теб щеше да е просто перфектно.

-И ти ми липсваше много. Не знам как досега не се самоубих.- отвърнах и двете започнахме да се смеем.

-Чу ли за новите ученици? Всички разказват колко са странни.- веднага започна с клюките.

-Лизи, в училище съм от двайсет минути. Как очакваш да знам?- но знаех, просто харесвах да се шегувам с нея.

-Хей, не ме лъжи! Та ти си великата Дженифър Лорънс! Ако ти не знаеш, то кой?- и пак започнахме да смеем.

Чухме звънеца и за жалост трябваше да се разделим, заради различните часове, в които сме. Тя имаше изобразително изкуство, а аз- физика. Защо все й се падат по-лесните предмети?

Гледах си в краката, ходейки по вече празния коридор, докато не се блъснах в някого.

-Извинявай- веднага казах и погледнах нагоре към човека. Беше момче с изкрящо зелени очи и къдрава кафява коса. Гледахме се няколко секунди и после извърнах поглед.- Извинявай, просто не те видях.

Той само кимна, без да каже нищо и тръгна напред. Леле колко грубо! Чакай малко... сигурно е един от новите и днес като за първи ден се притеснява. 

-Как се казваш?- провикнах се, за да може да ме чуе. Пак не ми отговори. Зави по един коридор и го изгубих от поглед.