Bloody crown

ТЯХ

Представете си, че се намирате в голяма каша. Чудите се как да се измъкнете, но нямате и идея какво да правите... и изведнъж... от нищото се появява не, някой, който е готов на всичко, за да ви спаси. Точно такъв е и моят случай. 

Не знаех къде се намирам, какво правя и кога ще се освободя от ТЯХ. Накрая Хари дойде и ме освободи. След всички глупости, които му наговорих, след всичко, което му причиних, не само в този, но и в миналите животи, той все още се бори за мен.

Аз, май, наистина започвам да изпитвям някакви силни чувства към него. Досега не ми се е случвало.

Паднах на колене и вдишах дълбоко горския въздух. Затворих очи и разбрах, че единственото, което владее напълно тялото ми, съм аз самата.Усещах ръцете си, коленете си, които сега с в малко кофти състояние... но важното е, че ги усещам.

-Дженифър?- попита Хари плахо зад гърба ми. След това се усети нещо тежко да пада на земята. Обърнах се и видях окървавен нов, а до него крилата, даващи само болка.

-Хари.- казах тихо, защото нямах много сили, а и болката в крака ми започва да се усилва. Притиснах очи и изсъсках от гадното чувство. Погледнах надолу и видях, че съм седнала точно на него.- Много боли.

-Н-е мърд-ай.- каза и бързо се приближи до мен. Хвана ме през кръста с едната ръка, а другата уви около краката ми, като не стискаше, за да не ме боли.-Колко ми липсваше.

-И ти ми липсваше. Съжалявам за тези неща, които ти наговорих. Наистина не ги мислех.- казах докато увивах пръсти около врата му.

-Спокойно. И без това знаех, че не си ти. Дори и да си ми наистина ядосана, нямаше да стигнеш до там.- обясни и тръгна по една тясна пътека. По едно време Хари не прецени разстоянието от крака ми до дървото и ме удари. Притворих очи и стисках с юмруци, за да не започна да рева.

-Много съжалявам, но ако не отпуснеш хватката си и двамата ще паднам на земята.- каза тежко и сега се усетих, че прекалено много стисках врата му. Отпуснах ръце и се облегнах на една страна.

-Съжалявам.- казах и лека-полека започнах да затварям очи. Защо съм толкова изморена...

-Почини си. Много ти се насъбра.- това бе последното, което чух преди да изгубя съзнание.