Bloody crown

Защо все на мен?

Там беше той. Човекът, който за няколко минути провали целия ми объркан живот. 

Саймън стоеше на прага на къщата със самодоволна усмивка. Когато ме видя дойде до мен и ме хвана грубо за ръката.

-Да тръгваме.- каза и ме поведе към колата си. Отворих вратата на предната седлка до шофьора, но преди това се обърнах за последен път. Исках да видя за последно къщата, която толкова ще ми липсва.-Побързай, нямаме цял ден!

Само извъртях очи и се качих в колата.

ГТХ

Претърсих всичките му скривалища, но не го намерих. Слънцето вече беше изгряло и за това реших да се върна у дома и да не допусна Дженифър да ходи наникъде без мен.

Петнайсет минути ми бяха достатъчни, за да се озова вече пред вратата. Когато влезнах всички се бяха насъбрали в кухнята целите унили. Замръзнах на място и ми стана зле. Дано не е това, което си мисля.

-Къде е Дженифър?- попитах през стиснати зъби.

-Тй я отведе. Преди половин час тръгнаха.- каза разплаканата вече Джема. Това, което чух не може да е вярно. Не е възможно. Защо не се е сбогувала с мен? Какви ги говоря? Няма да се сбогува, защото няма да хади наникъде.

Тръгнах към вратата със скоростта на светлината. Може би ще тичам до... не знам къде да отида. Къде са? Какво ще правят?

Може би ако отида при вещицата ще я накарам да направи някаква проследяваща магия или заклинание, с което ще ги намеря. Веднага тръгнах към нея. Ще те намеря Дженифър! 

ГТДж

Бяхме стигнали в същия блок, който миналия път ОТНОВО съсипа живота ми. Толкова много мразя тази вещица за това, че ми причини НЕЩОТО. Не знам дори как да го нарека. Може би проклятие?

-Хайде!- подканиме да влизам и след десет минути се намирахме пред входа на апртамента й. Той почука на вратата и тя моментално се отвори. Кимна ми да влизам и аз с бавни крачки престъпих прага.

-Забави се.- каза познат глас от вътрешната страна. В следващия момент вратата се затвори и стана много студено.- Нищо, просто ще забързаме процеса.

-Сигурна си, че ще стане, нали?- попита явно леко притеснен. Щом той се притеснява, аз трябва да се треса от страх в някой тъмен ъгъл.

-Някога да съм те подвеждала?- попита и в този момент я видях. Беше до някаква маса с гръб към мен и правеше нещо с ръцете си.