Bloody crown

Неловко!

След като му обясних какво трябваше да направи той се стресна. Разшири очи и не помръдна.

-Хари?- повиках го, но все едно не ме чу. Гледаше ме в очите с един поглед, който викаше, че не е съгласен.- Моля те, кажи нещо.

-Не!- каза и се изправи рязко от мястото си. Аз реагирах бързо и застанах пре вратата блокирайки изхода му.

-Това е единствената ни възможност.- помолих се и усетих как сълзите напират да излязат.

-Не мога!- извика на среща. Малко се уплаших и подскочих, но не отстъпих от мястото си.- Няма да позволя да ти се случи нещо.

-Няма да стане нищо. Просто ще премахнат силите.- оточних. Трябва да го убедя на всяка цена.

-При тях нищо не е сигурно. Могат да махнат силите ти, но може и нещо друго. Ами ако засегнат спомените ти?- притесни се още повече и започна да обикаля из стаята докато си дърпаше косата.

-Хари, успокой се!- наредих му и се приближих до него. Хванах лицето му в шепите си и погледнах към смарагдовите му очи.- Обещавам ти, че нищо няма да ми се случи. Ако трябва ще се боря със зъби и нокти, но единственото, което искам е да съм до теб, без да искам да те убия.- казах и една сълза се плъзна от окото ми.- Моля те, разбери ме!

Помълча няколко минути, в които се гледахме. Накрая той изпъшка и кимна с глава.

-Но ако нещо стане с теб няма да си го простя.- предупреди ме. Аз кимнах и показах усмивката си на показ, въпреки напрежението, което се заражда вътре в мен.

-Обичам те!- казах и го целунах, но съвсем за кратко.

-Аз повече.- каза и се отделихме един от друг. Трябваше да отидем при тях възможно най-скоро.

-Трябва да тръгваме.- тръгнах да си взимам якето, но той не ме пусна.- Колкото по-скоро се направи, толкова по-добре.

-Знам, но умирам от страх за теб.- видях как в очите му се четеше неописуема тревога. 

-Чакам те в колата.- съобщих му, взех си якето и заслизах по стълбите. В коридора срещнах Джема и Зед, които си говореха за нещо. По дяволите! Защо точно Зейн!

-И аз се радвам да те видя!- отвърна ми на глас и се обърна към мен, а след него и Джема. Когато ме видя една усмивка се показа на лицето й, дойде до мен и ме прегърна.

-Хей, Дженифър! Как си?- попита ме мило.

-Добре. С Хари ще излизаме, за да си купя малко дрехи.- мисли си, че е така и може и да заблудиш Зед. Видях, че ме погледна някак подозрително, но не каза нищо. Ура! Хвана се!

Чух някой да слиза по стълбите, обърнах се и видях Хари, облечен с черно яке и черни дънки.

-Готов съм.- оповести и тръгна към входната врата. Добре, че не се забави много иначе тук щеше да стане неловко.

-Вече е неловко.- каза Зед. Чудя се, ако си помисля някоя обида дали ще се засегне.-Определено.

-Но аз няма да съм я казала, а само ще си я мисля.

-Явно свикна с него.- обади се Джема.

-Да, но трябва да тръгвам. Чао.- казах набързо и излезнах от къщата. На входа ме чакаше Хари в един джип. Качих се на предната седалка и си закопчах колана. Той хвана ръката ми.

-Свичко ще свърши скоро.- успокоих го, но той сякаш не ме чу.

-Обещай ми, че нищо няма да ти се случи.

-Колко пъти трябва да ти обещавам.- замрънках, но после го погледнах.- Обещавам.

-Ще съжалявам за това.- бяха последните му думи преди да потеглим.