Bloody crown

Не ми пука

След като всичко потъна в мрак, не помнех нищо. Не чувствах нищо... все едно бях мъртва. ТЕ явно са ми изцедили силата до краен предел.

Събудих се, може би след около няколко часа. Вече усещах нещата около мен и чувствах, че съм на меко легло. Хари сигурно ме е завел в къщата, която вече не ми се струва толкова гадна.

Опитах се да отворя очи, но клепачите ми все едно тежаха един тон. Не можах да ги отворя и за това простенах недоволно. Поне това мога да правя!

-Дженифър?- чух нежния глас на Джема.- Просто си почивай. Не се напрягай.

Сигурно ме е усетила, че се събуждам.

Изпълних оказанията й и пак заспах.

***

Силно удряне на нещо метално ме стресна и изкара от съня. Този път можех да отворя очи и веднага се изправих в седнало положение. Заоглеждах се на всички посоки, за да разбера какво става. Видях Хари, стоящ на вратата, а около него на земята имаше преобърната чиния, от която се показваха омлет и бекон. До тях се намираше една малка счупена ваза с цветя.

-Какво става?- попитах стреснато.

-Исках да ти направя закуска в леглото, но се блъснах във вратата и изпуснах всичко.- каза намусено и погледна надолу като дете, на което му се карат. Усмихнах се на милия му неизпълнен жест.

-Ела тук.- казах и му направих място на леглото. Той смекчи изражението си и с малка усмивка седна до мен.- Много сладко от твоя страна да ми направиш закуска в леглото.- казах и за първи път от доста време сляхме устни. Дори и за кратко за сега ни стигаше.

-След всичко, което се случи...- не смя да проължи, но и не беше нужно.

-Това е в миналото. Сега всичко се нарежда.- казах. След това той ме прегърна като за последно и започна да милва косата ми.

-Много ми липсваше.- отвърна и усетих как издиша напрежението от всичките тези дни.

След няколко секунди се чуха различни възклицания. Отворих очи и видях как всички от семейството са се насъбрали на врата и ни гледат с усмивки. Освен Лития, която плачеше, облегната на рамото на Тезеус.

-Имаме публика.- прошепнах на ухото на Хари. Помислих си, че ще се отдалечи да ги види, но той още повече затегна хватката си около тялото ми.

-Не ми пука.