Bloody crown

Имението

След ,,злощастния'' инцидент по-рано в коридора, се запътих към стаята си по физика. За жалост, това че закъснях малко, ми взе предните места и трябваше да се настаня на по-задните.

Седанах на един от свободните чинове, извадих си нещата от раницата и преди да се усетя някой седна до мен. Обърнах се с усмивка на лице, очаквайки да е някой познат, но усмивката ми леко спадна когато не разпознах човека пред мен.

-Здравей, аз съм Джема и съм нова.- представи се тя и ми подаде ръка. Аз я приех като не свалях усмивката от лицето ми както и тя от нейното.Усетих, че ръката й наистина е много студена, което е необичайно за човек облякъл се с зимни дрехи. Позволих си малко да я поогледам и забелязах, че има зелени очи като момчето, с което се блъснах в коридора, но има малко по-светла кафява коса. Беше наистина много красива.

-Здрасти, аз съм Дженифър.- представих се аз.

В следващия момент господин Морган влезе през вратата, както винаги с една голяма папка. 

Той не беше от учителите, които харесват професията си, защото е искал да стане бизнесмен, но майка му не му позволила. Това го знам, защото веднъж му писна от всичко, извади една бутилка водка и си разкри цялата душа пред учениците. Най-гадното беше, че те бяха толкова гадни, че заснеха клипче и го качива в интернет и сега учителят ни е още по-ядосан.

-Няма нужда да ви казвам ,,добър ден клас", защото денят никак не е хубав.- каза с намусено лице и седна на стола зад бюрото си.

Точно преди да кажа нещо вратата рязко се отвори и през нея влетя като светкавица някакво момче с черна къса коса и кафяви очи. Забелязах, че имаше и татоиривки по себе си.

-Няма ли да кажете нещо?- попита най-накрая учителя. 

-Аз съм Зейн Малик.- каза с усмивка и тръгна към един свободен чин.

-Знам кой си, но тъй като закъсня за часа ми трябва да се извиниш.- отвърна сърдито учителя.

Зейн се обърна към него с повдигнати от почуда вежди.

-Моля?- попита през смях.- Извинете ме, но явно трябва да си изясним някой правила.- започна като бавно се приближаваше към учителя.- Първо, никога не се извинявам, второ- ще влизам когато си пожелая и трето- никога повече не обличайте този костюм.

Забелязах, че учителя не помръдваше през цялото време. Все едно беше хипнотизиран. Накрая само кимна и Зейн се обърна към класа като погледа му спря на мен. Беше много странен, все едно ме разучаваше. Какво ми става? Явно не съм си доспала.