Bloody crown

Тайно място

Мина още една седмица. Седмица, в която всичките ми близки смятаха, че съм мъртва, а бях просто малко по-далеч на същата улица. Седмица, в която не говорех с никого от тези чудовища, сравняващи се с нас- обикновените хора.

Повтарят ми, че съм като тях- различна, но аз не искам да им вярвам. Не мога да им вярвам.

През тази седмица стоях в някаква, може би, стая за гости, свита на топка в единия ъгъл, гледаща в една точка, докато сълзите не спираха.

Мислех хиляди варианти за бягство, но нямах физическата възможност да ги осъществя. Не бях яла от една седмица, може би повече.

Изведнъж на вратата се почука и аз веднага скочих от изненада. Интересно, до сега не са идвали.

-Може ли да вляза?- беше Джема, но гласът й беше много странен.

-Не!- отвърнах троснато, но с малко страх в гласа. Боже, ами ако не й хареса отговорът ми и нахлуе бясна, а после ми изпие кръвта за наказание?

-Добре, явно няма да стане така!- това вече не беше гласа на Джема. Беше малко по-трърд... Хари!

-Хари? Защо си тук?- попитах объркана.

-Дойдох, за да ти се извиня.- извика от другата страна на вратата.- Сега може ли да ме пуснеш да вляза?

Аз запристъпвах бавно към вратата и извъртях ключа. Чу се изщракване на ключалката, а после вратата се отвори и през нея връхлетя Хари, който веднага след това затвори вратата.

-Не ми каза за какво ми се извиняваш.- разруших тишината.

-За това, че дори не те попитахме дали искаш да направим това.- още не ми беше съвссем ясно.- Просто съобщихме на плицията, че сме те намерили мъртва в гората. Но наистина така беше по-добре за тях.

-Защо?

-Защото можеше да ги наранят.

-Кой да ги нарани? Говори по-разбираемо, защото съвсем ме объркваш!- скарах му се.

Той ми изрвъмжа и продължи.

-Има група хора, нещо като ловци на вампири, които най-много искат хора като теб.

-Защо пък съм им аз?

-Защото имаш дарба. Хората като теб биват хващани и принудени да служат на тези банди.-обясни той.- Това е за сега.

-А каква е моята дарба?- попитах като го гледах право в очите. Не беше много трудно, защото той стоеше на един стол, а аз бях кръстосала крака на леглото.