Bloody crown

Какво става с мен?

Стояхме пред една сграда, в която би трябвало да се намира човекът, които ще ме избави от мъките.

Хванах Хари за ръка и това отвратително чувство, което ми казваше да взема най-близкия остър предмет и да го забия в сърцето му, се появи. За сега просто притварях очи и се опитвах да си мисля за хубави неща. Получаваше се, но с всеки изминал път все по-слабо.

-Да тръгваме.- казах и започнах до го дърпам, но той не помръдваше. Изпъшках и се обърнах към него.- Нали ти обещах, че нищо няма да ми се случи.- започнах да го успокоявам, но той дори не ме поглеждаше. Взираше се в сградата със притеснено изражение.

-Не мога.- след дълго мълчание започна а шепти.- Не можеш да отидеш. Няма да стане. Не може. Не може. Не може!- започна да повтаря и малко по малко си повишаваше тона.

-Виж какво- започваше да ми писва, а гнева ми се показваше наяве.- Ще отида вътре, ще го накарам да направи това, което трябва, за да стана нормална с или без теб!

Той ме гледаше шокирано, но след една минута започва да примигва на среща ми. Хвана ръката ми без да казва нищо повече и двамата влезнахме в старата сграда.

Имаше няколко стълби, които изкачихме за нула време и се озовахме пред една врата. Пантите почти не я държаха и боята се беше олющила, но не мога да кажа, че очаквах нещо повече.

Пристъпих една крачка напред и почуках. След една минута тя започна да се отваря като неспираше да скърца. Погледнах Хари, на който му беше явно много трудно да се концентрира на този шум.

-Ако искаш можеш да останеш тук.- предложих. Усетих как стиска ръката ми по-силно.

-Никога няма да те оставя.- обясни и ме повлече навътре.

Подът по нас скърцаше и тук-там липсваха дъски. Имаше само една стая, в която стените вече нямаха боя, един стол по средата и два малки прозореца на едната стена.

-Ехо!- обадих се, но никой не ми отговори. Усетих как Хари се движи плътно до мен като жив щит.

-Я виж ти!- чух един треперещ женски глас  зад мен. Обърнах се и видях една стара жена, прегърбена с изпокъсани черни дрехи. Имаше качулка на главата за това не можех да видя много лицето й.-Здравей, Дженифър!

-От къде знаеш името ми?- попитах с треперещ глас и се отдалечих от нея.

-Аз знам всичко.- каза спокойно.- Знам защо си тук! Знам какво искаш от мен. Но ти знаеш ли аз какво искам от теб?

-Не.- казах и започнах да се оглеждам за Хари. Него го нямаше!- Къде е Хари?

-Демони не приемам в дома си. Ще го видиш след като приключим.

-Значи ще ми помогнеш?!- очудих се колко лесно става.

-Естествено! Обичам да правя сделки.- обасни и тръгна към стола.

-Сделки?

-Аз правя нещо за теб, а ти- нещо за мен.- каза и потупа стола-покана да седна.

-А какво ще искаш от мен?- попитах.

-Покойно, не е толкова страшно.- успокои ме, но без успех. Запристъпих леко към стола, докато не усетих изведнъж как задните ми части са вече на него.

-Съжалявам, но се движиш много бавно, а нямаме много време.- обясни и изведнъж се появи цяла маса с различни шишенца, пълни с течности.- Леле, твоят приятел е упорит!

-Какво е станало!- зпаочнах да се притеснявам.

-Нищо! Просто го заключих в една стая с магия, но няма да издъри дълго ако продължава с действията си.- каза и започна да бърка някаква смес като я допълваше с различни неща.- Така, за да станеш отново човек ще се отървем от частта, която те прави търсач. Спокойно, не боли...- каза и ми подаде шишето. Аз започнах да го пия. Още малко ми остана и тя допълни своето изречение.-...много.

-Чух чупене на врата, но болката в главата и в гърдите беше по-силна и се сгънах на две на земята. Не виждах и не чувах нищо окло себе си. Усещах само болката, която се разпростираше по цялото ми тяло.

Започнах да виждам различни неща, които не бяха никак свързани.

В един момент се появяват бели пера, а в друг- тъмни рога.

Появи се и едно момиче, а след нея и момче. Бяха близнаци и на не повече от седем години. Внезапно бяха заменени от цяла поляна с различни цветя.

Накрая всичко стана черно. Започнах да чувам как някой вика името ми и усетих ръце около кръста ми.

Започнах да примигвам и по едно време всичко пак си дойде на мястото. Видях Хари, надвесил се над мен със сълзи на очите, заплашващи да излязат всеки момент. Когато видя, че съм будна се усмихна и ме запрегръща още по-силно.

-Ако те бях изгубил нямаше да си го простя.- каза и усетих как диша начестено.

 -Обещах ти, че нищо няма да ми се случи. Добре съм.- започнах да го успокоявам, но след секунди усетих силна болка в гърба и започнах да креща.

-Дженифър!- повтаряше името ми, но болката се усилваше, докато след няколко минути не спря. Не усещах вече нищо. Отворих очи и Хари стоеше до мен по-изплашен от всякога.

-Хари, какво има?- попитах го. Той започна да поклаща глава в знак на отицание и вече сълзите течаха от очите му като водопад. Не гледаше мен, а нещо зад мен. Обърнах се и това, което видях ме смая. На гърба си имах два чигта крила. Не какви, а черно-бели. Обърнах се отново към Хари.- Какво става с мен?