Bloody crown

Играта започва

Събудих се и навсякъде около мен имаше обралса трева. Не знам какво се случва и как се озовавам тук. Последното, което знам че стана е как бях при вещицата, седнала на един стол в центъра на стаята. Тя ми даде да изпия някаква отвара и после... затворих очи от болката... след това... не помня. Само имам чувството, че много неща са се случили от тогава.

Заогледах се наоколо, за да разбера къде се намирам, но навсякъде имаше само трева. Дори не виждах небето, а едно голямо бяло пространство, което нямаше край.

-Ехо?- провикнах се, но никой не ми отговори.- Има ли някой?- дори чувах ехото на гласа си.

-Я кой се събуди!- проговори някакъв глас от нищото. Първоначално се стреснах, но можех да запазя самообладание.

-Кой си ти?- попитах, но не знаех на къде да гледам.

-Не знаеш ли?- отвърна ми и чух как се смее.- Не ни ли помниш?

-Вас?- попитах. Да не би да са хората от гората? Но нали ги победихме.

-Нека ти подскажем...- и в този момент главата започна силно да ме боли. Затворих очи и спомени как вещицата ми казва за мощта на крилата ме заляха като светкавица. - Сега сети ли се?

-Но как?- зашепнах и отворих очите си.

-Сега ние имаме пълната власт над тялото ти. Признаваме, в началото беше прекалено силна, дори ни накара да полетим, но това беше само временно.- говориха почти в синхром, от което се получаваше ехо.

-Тогава защо не си спомням нищо от това?- питам като гледам нагоре.

-Да речем, че успяхме да те сринем до основи за няколко часа. За жалост не можахме да те убием.- изсъскаха.

-А къде съм в момента?- попитах, цялата трепереща от това, което се случва.

-Ти си там където трябва да бъдеш. Сега ни извини, имаме малко работа с това тяло.- и след това всичко заглъхна. 

,,Ти си там където трябва да си''.

Какво трябва да означава това. Да не би да съм в рая. Не, те казаха, че не са ме убили, значи че още съм жива. Победили са ме за няколко часа, но съм се била съпротивлявала. Но къде за Бога съм!

Затворих очи, за да помисля и пред мен се разкри гледка на гора. Беше толкова хубаво, а до мен имаше и малка река. Толкова ми се пие вода и като по команде ставам, отивам до реката, заставам на колене и започвам да пия от шепата си. Беше студена и много вкусна. Дори усещах как минава по тялото ми, стигайки стомаха. 

Но точно в този момент усетих някаква болка в крака ми и погледнах натам и видях, че не е на мястото си. Много се притесних, но след това си спомних, че това е просто голямото ми въображение. 

Усетих също как някой се приближава зад мен и бързо се обърнах. Беше Харис. Той е тук! Слава на Бога! Той ще ме спаси!

-Какво правиш тук?- това не знам защо го казах. Аз крещах само ,,Хари'', но тогава се сетих, че той не може да ме чуе. Това е само сън!

-Дойдох да ти помогна. Знам, че ти ни си моята Дженифър.- отвърна и започна да се приближава бавно към мен.

-Напротив! Аз съм Дженифър.- но това не е вярно. Какво се случва тук. Може би това не е съм. Може би това съм аз. Аз съм в главата си, а те са превзели тялото ми и сега могат да правят всичко всемсто мен. Трябва да направя нещо по въпроста! Може би ако се бунтувам ще постигна нещо.

-Ще те освобода Джен. Знам, че ме чуваш. Ако искаш да ми помогнеш го объркай отвътре.- каза и извади някакъв меч изпод гърба си.

Добре играта започва.