The Heartbreakers

Първа глава

  - Зле мина. 

- Да - отвърнах. - Доста зле. 

С Дрю имахме навик всеки ден след часовете за посещения да споменем едно хубаво нещо, което се е случило, докато сме били с Кара. Работата е там, че болниците са развъдници на страх. Ако не си напомняш постоянно за доброто, лошото ще се просмуче в теб и ще те превземе. Защото, когато някой от семейството ти се разболее от рак,всички се разболявате от рак. Може да не е от същия вид, но пак ще те разяжда, докато вътре в теб не остане нищо. 

  Тази традиция започна още когато поставиха диагнозата на Кара, през първата ни година в гимназията. Всъщност не осъзнавах напълно, че сестра ми е болна и може да я изгубя, докато тя не започна химиотерапията. Мама ни заведе с Дрю в болницата на свиждане, а там беше пълно с деца в различен стадий на болестта, някои бяха много по-зле от останалите. Тогава за първи път изпитах страха. Той заби нокти в гърдите ми, отлепи ме от пода и каза: „Виждаш ли тези деца?Те наистина умират". Тогава се запитах дали щом и моята сестра е тук,това ще я превърне в едно от тези деца. 

- Кое е твоето добро нещо? - попитах Дрю, когато стигнахме до старата му хонда „Сивик" в края на болничния паркинг. Той прехвърляше ключовете в ръка и макар да знаех, че вратата ми още не е отключена, аз дръпнах дръжката. 

- Купичката карамелов пудинг - рече той и ключалките изщракаха, когато най-сетне намери правилния ключ. - Много беше вкусен. 

- Купата с пудинг? - повторих, след като и двамата се качихме в колата. - Това ли е твоето добро нещо? 

- Или това, или фактът, че безжичната връзка днес беше в добро настроение. 

Аз тъкмо се борех с предпазния колан, опитвах да го разплета и да го дръпна, но Дрю се държеше толкова странно, че пуснах колана и той се плъзна пак назад. 

       - Сериозно ли говориш? - попитах и се втренчих в него. - Защото, честно казано, не мога да преценя.

  - Какво значи това? Купичките с пудинг са сериозно нещо. 

Примигнах съвсем бавно. До днес нашите добри неща винаги бяха смислени; неща, заради които си струва да продължиш. Ако сега единственото смислено нещо беше пудингът, явно имахме проблем.Дрю започна да се смее, аз го плеснах по рамото и изсумтях: