Притисках чело към прозореца и оставях погледа си да се рее по сградите, които се плъзгаха покрай мен. С Дрю бяхме пътували цяла нощ и слава богу, пристигнахме в Чикаго доста преди сутрешните задръствания. Още беше тъмно, но слабото лилаво сияние на хоризонта вече оповестяваше появата на слънцето. Въпреки че бе твърде рано да се регистрираме в хотела, ние се отправихме към центъра, за да го намерим. Дрю искаше да паркира някъде колата и да оставим багажа си.
Цяла нощ не бях спала, за да му правя компания, и сега бях твърде изморена, за да се концентрирам върху каквото и да било. Ако не си вземех скоро дозата кофеин, вероятно нямаше да изкарам будна деня.Точно когато клепачите ми вече се спускаха, една зелена табела привлече вниманието ми. Изправих се рязко на седалката.
- Дрю, спри! „Старбъкс"!
Той подскочи, неволно изви волана наляво и колата поднесе леко в другата лента. В пет сутринта движението не беше много натоварено,но видях тревогата на лицето на брат ми.
- Стела, щяхме да се пребием - рече той и издиша треперливо,когато успешно върна колата в нашето платно. - Изкарах си ангелите!
- Извинявай - отвърнах, докато той паркираше до тротоара.
- За мен кафе, ти какво ще искаш?
- Едно обикновено кафе. Без сметана.
Сбърчих нос.
- Отвратително е така - казах, докато откопчавах колана си.
- То би трябвало така да се пие - обясни ми той и се облегна в седалката, готов да чака.
Ухилих му се, слязох от колата и тръгнах към заведението. Когато влязох вътре, над мен дрънна звънче и ме посрещна миризмата на прясно сварено кафе. Зад плота имаше само една служителка, жена на средна възраст с бухнала коса, която тъкмо вземаше поръчката на друг клиент.
Докато си чаках реда, оглеждах момчето пред мен. Беше висок и слаб, вероятно на моята възраст, но не можех да съм сигурна, без да видя лицето му. Светлокафява чуплива коса стърчеше изпод прилепналата шапка. Носеше тясна бяла тениска, дизайнерски джинси и сиви гуменки: просто, но стилно. Не се сдържах и го огледах от глава до пети за втори път. Обикновено харесвам момчета с големи мускули и набола брада, но нещо в този ми се стори интересно.Изглеждаше някак арт и ми хареса.
YOU ARE READING
The Heartbreakers
Teen FictionКогато среща Оливър Пери, Стела няма представа, че той е водещият вокалист на „Хартбрейкърс". А Оливър не знае, че тя е единственото момиче на света, което не харесва музиката му. #1 IN HUMOR ▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬ All Rights Reserved to @Fallzswi...