Четвърта глава

417 46 2
                                    


Когато влязохме в апартамента, стомахът ми беше на топка. Бях настояла да изчакаме пицата, преди да тръгнем. Надявах се, че така ще имам време да се успокоя, но вместо това в стомаха ми се появи камък колкото диня и не можах да хапна нищо.

- Здрасти? - извика Дрю. Вратата зад нас се затвори и тътенът отекна в тихия апартамент, обявявайки присъствието ни заедно с поздрава на Дрю.

Когато никой не отвърна, аз се поколебах.

- Сега какво?

- Може да са на вечеря?

- Е, щом няма никого - рекох, нетърпелива да си тръгна, - да вървим. - Колкото повече наближаваше моментът да се изправя пред Оливър, толкова по-зле се чувствах. Ужас потече по вените ми, все едно ми бяха инжектирали бетон и цялото ми тяло натежа. Не можех да спра треперенето на пръстите си, затова притиснах ръце към тялото си, за да устоя на порива да избягам.

Дрю сложи ръце на раменете ми.

- Но ти още не си се извинила - каза той с коварна усмивка. Забута ме напред по коридора, докато не стигнахме до дневната.

- По дяволите - прошепнах аз и забравих за нервността си. С Дрю се спогледахме впечатлени.

Стаята беше огромна, обзаведена модерно, в сиво и синьо, а отсрещната стена беше от стъкло, през което се виждаше блещукащият град. Вдясно стоеше най-големият плосък телевизор, който бях виждала, спрян на някаква реклама, сякаш някой го беше гледал допреди миг. Срещу телевизора имаше дълъг диван с подходящи кресла, масичка за кафе, отрупана с опаковки от храна, и маса за билярд.

- Няма никого - казах аз тихо. - Вече може ли да ги тръгваме?

Дрю не ми обърна внимание.

- Хей? - извика отново и пристъпи по килима.

Тишината продължи още миг, а после най-внезапно от аудиосистемата гръмна музиката от „Мисията невъзможна".

- Зареди, огън! - Три момчета изскочиха иззад дивана, вдигнали ръце в готовност. - Мъртъв си, Оливър!

Към нас полетяха някакви предмети и аз изкрещях, защото нещо зелено и хлъзгаво се удари в рамото ми. Погледнах към апарата си, уплашена, че по него може да е паднала част от зелената гадост, но беше чист. Свалих го, преди да ме удари още нещо, но каишката се оплете в косата ми. Измъкнах я точно преди един балон с вода да се пръсне върху гърдите ми и потникът ми подгизна.

The HeartbreakersWhere stories live. Discover now