The Heartbreakers

Десета глава

Нищо не можеше да заглуши натежалия от гняв глас на Кара в главата ми, но писъкът на вокала на „Байоник Боун", Фреди К., който се носеше от уредбата ми, почти успяваше. Откакто си тръгнах от болницата, не спирах да мисля за скандала ни.

- СТЕЛА!

Долових движение с периферното си зрение, вдигнах поглед и видях Дрю. Той стоеше на прага на стаята ми и махаше с ръце, за да привлече вниманието ми. Изглеждаше вбесен и се зачудих откога ли стои там.

- Какво? - надвиках аз музиката. Дрю раздвижи устни, явно каза нещо, но не го разбрах. - Какво?

Той извъртя очи, втурна се през стаята, натисна един бутон на уредбата и пресече Фреди К. насред писък.

- Защо слушаш това нещо? - попита той, изкриви лице и завъртя пръст в ухото си.

Седях с кръстосани крака на пода, пред мен на килима бяха пръснати снимки отпреди година. Когато се преместихме в Рочестър, бях натъпкала всичко в кутии и сега ги подреждах по дати, за да се разсея.

- Успокоява ме - отвърнах, без да вдигам поглед от снимките. – Как беше в колежа?

- Забавно. Обиколих кампуса, взех си програмата. Такива неща - каза Дрю. - Ами ти? Как мина твоят ден?

Гърбът ми се скова.

- Добре. - Взех друга снимка и се вгледах в нея, за да не забележи смущението ми. - Нищо особено, обядвах с мама. Гледах Нетфликс.

- Стела, отбих се в болницата, преди да се прибера.

- О... - Оставих снимката на купчината с черно-белите и въздъхнах. - И тя ти е казала всичко?

Дрю скръсти ръце и се облегна на скрина ми.

- Абсолютно всичко.

- Значи, си дошъл да ми се караш? - Когато реших да се откажа от университета, Дрю ясно изрази неодобрението си. И ми го напомняше при всяка възможност, а аз имах чувството, че такава пак се е появила.

- Защо да ти се карам?

- Не знам - свих рамене. - Защото мислиш, че съм глупава?

- Не мисля, че си глупава, Ракетке.

- Но? - При Дрю винаги имаше „но".

- Това те прави щастлива - посочи колекцията от снимки на пода. - Опитвам се да разбера защо би отказала работа, в която ще правиш онова, което обичаш.