The Heartbreakers

Четиринадесета глава

- Здрасти, Кара - казах на гласовата поща. - Обаждам се само да тикажа, че блогът тръгна и ти беше права. Пол хареса снимките. Обади ми се, когато чуеш това. Обичам те. Чао.

Затворих и прибрах телефона в джоба си, бях стиснала здраво устни. Когато излязох от кафенето, първата ми работа бе да се обадя на сестра ми. Тя не вдигна и аз звъннах на Дрю. Когато и той не отговори, вълнението от публикуването на снимките спадна. Исках да споделя успеха си, да им кажа, че вече започвам да мисля, че като съм приела тази работа, съм сторила най-доброто за себе си, но какъв смисъл имаше да правиш нещо вълнуващо, ако няма с кого да го споделиш?

Върнах се в хотела и открих групата в апартамента им.

- Стела! Ела тук. Някой трябва да каже на тези идиоти, че тайванската храна е десет пъти по-добра от някаква си скучна пица - оплака се Джей Джей.

- О, не! - отвърна Оливър и дръпна менюто на тайландския ресторант от ръцете му.

- Защо? - попитах аз, докато се настанявах в кресло до Алек. – Сега бих хапнала малко тайландско.

- Не ме разбирай погрешно - рече Оливър. - Обичам тайландска храна. Но когато поръчахме предишния път, Джей Джей усмърдя самолета с отровните си газове. Миришеше на люти лайняни нудли.

- Освен това - добави Зандър. - Аз няма какво да поръчам от тайландския заради алергиите.

Сбърчих нос с отвращение.

- Вие поръчайте каквото искате, аз май си изгубих апетита.

- Добре, тогава мексиканско? - предложи Джей Джей.

Оливър го изгледа.

- И каква е разликата?

Накрая решиха да вземат сандвичи, за изумление на Джей Джей. Когато доставиха храната, седнахме в кухнята, за да се храним. Аз си бях поръчала сандвич, макар че не ми се ядеше, но знаех, че щом видя как момчетата лапат, стомахът ми ще закъркори.

- Изкушение с риба тон - прочетох името на опаковката. Алек вдигна глава и аз му го подадох. - Вегетариански деликатес?

- За мен! - каза Зандър.

Бръкнах в торбата и извадих друг сандвич.

- Калифорнийски?

- За мен - каза Оливър и вдигна пръст. Посегна през масата да си вземе сандвича и ръцете ни пак се докоснаха. Аз бързо се отдръпнах. Не бях виждала пак онова момиче, но от сряда насам нещата между нас не бяха вече същите. Избягвахме да оставаме насаме и всичките ни разговори бяха насилени, сякаш бяхме далечни роднини, които нямат какво да си кажат, но се опитват да бъдат любезни.