The Heartbreakers

Седемнадесета глава

На следващата сутрин, когато попитах Оливър за кавгата, той омаловажи всичко и каза, че нямало проблем. Знаех, че само избягва въпросите ми, и щях да продължа да питам, но Джей Джей се държеше, все едно всичко е наред. Може би не можеше да се сърди дълго, но имах чувството, че просто е отложил обсъждането на този проблем.

Защото днес беше специален ден - „Хартбрейкърс" имаха концерт в Портланд и той се оказа най-страхотният досега. Явно фактът, че пееха в родния си град, ги беше заредил с невиждана досега енергия и в края на концерта усетих, че пея с публиката. Когато всичко свърши, отидохме в дома на Джей Джей на вечеря. А под „вечеря" имам предвид квартално парти.

Добре, може би не беше точно квартално парти, но имаше толкова деца на улицата, когато пристигнахме, че трябваше да слезем от колата още на ъгъла и да вървим пеша до малката двуетажна къща със сини капаци.

- Кои са всички тези деца? - попитах, когато вървяхме по алеята. Миризмата на скара се носеше от задния двор заедно с една песен на Меленкамп.

- Семейство Морис имат сиропиталище - пошегува се Оливър.

Джей Джей извъртя очи.

- Семейството ми е голямо.

За мен голямо семейство означаваше максимум четири деца, което според него било смешно. Той беше най-големият от осем деца – три момчета и пет момичета. А да посрещне групата беше дошла и цялата рода - лели, чичовци, братовчеди, втори братовчеди и даже съседи.

Имаше толкова много хора, че скоро изгубих следите на момчетата. Зандър първи изчезна, хукна да търси семейството си още щом влязохме в къщата. Не след дълго по-малките братя на Джей Джей повлякоха него и Оливър да играят футбол. Алек ми прави компания най-дълго - тъй като беше от Калифорния и неговото семейство не присъстваше на партито - но започна разговор с един братовчед на Джей Джей и след като десетина минути ги слушах как говорят за неизвестна за мен група, аз се извиних и се отдалечих.

Изглежда, кухнята беше сърцето на купона. Масата беше отрупана с храна, хората се тълпяха около нея като буболечки и грабваха по нещо. Аз бързо хванах апарата, застанах встрани и започнах да снимам непознатите.

Една едра фигура пристъпи пред обектива.

- Стела, какво правиш?