Шеста глава

391 42 2
                                    



Вратата към басейна беше отворена и когато влязохме, аз усетих силна миризма на хлор. Огледах бързо помещението за момчетата. Имаше шезлонги и бели пластмасови маси, поставка за кърпи и табела с надпис: „ВНИМАНИЕ! Няма спасител". Някой беше захвърлил мобилен телефон, ключове за кола и тениска на близката маса. Познах нещата на брат ми, но не виждах момчетата никъде.

- Къде са? - попитах и се обърнах към Оливър. Той се усмихна и посочи към другия край на дългия правоъгълен басейн. Четирите момчета седяха на дъното, под яркосинята вода.

- Какво правят, за бога? - попитах, а на повърхността се появиха мехурчета въздух.

Още щом изрекох това, едната тъмна фигура на дъното се стрелна нагоре. Зандър си пое жадно дъх.

- По дяволите! - извика и стовари юмрук във водата. - Винаги губя.

- О, състезание по задържане на дъха - засмях се аз. – Нямат никакъв шанс. Брат ми беше в отбора по плуване.

- Трябва да мамиш! - извика Оливър.

Зандър се обърна във водата, щом чу гласа му.

- Но аз мамих! - оплака се той. - Изчаках почти петнайсет секунди, след като се потопиха, и пак не можах да задържа дъха си достатъчно дълго. Господи, май че ми трябва инхалаторът.

Когато Зандър пое към края на басейна, Алек се появи от водата, следван от Джей Джей.

- Ето ви и вас - каза Джей Джей. - Вече си мислехме, че не сте се откопчили от Арън.

- Арън? - обърнах се към Оливър.

- Нашият бодигард.

- Нали се сещаш, онзи, дето няма коса? - добави Зандър, когато стигна до масата. Грабна инхалатора, пъхна го в устата си и вдиша дълбоко.

Дрю най-сетне се изстреля към повърхността и си пое жадно дъх.

- Аз съм шампионът, приятели! - пропя той триумфално. Алек и Джей Джей отвърнаха, като плиснаха вода в лицето му.

- Хей, научете се да губите - ухили се Дрю и на свой ред ги опръска.

- Може би някой не трябва да е толкова злорадстващ победител - подразних го аз.

Той извърна рязко глава.

- Стела. - Усмивката изчезна от лицето му и той се стрелна към ръба на басейна. Изтегли се от водата и се втурна към мен. Докато приближаваше, Оливър бързо отстъпи назад. Не го винях; брат ми понякога изглеждаше доста страховито.

The HeartbreakersWhere stories live. Discover now