The Heartbreakers

Осемнадесета глава

Няколко дни по-късно, когато с Оливър излязохме на първата ни официална среща, за която той забрави да ме предупреди, ако не се броеше една набързо надраскана бележка два часа преди това:

Стела,

В шест на Норт Хигинс Стрийт № 137. Облечи се хубаво.

Оливър

- Какво е това? - попитах Джей Джей, след като прочетох бележката.

Работех върху петъчната публикация в блога, когато той ми подаде листчето, и аз отместих компютъра и го погледнах.

- Инструкции от Оливър - отвърна той.

- Това го разбрах. Но за какво се отнасят?

Джей Джей сви рамене.

- Аз съм само куриер, Стела. Не съм сигурен, но ако трябва да предположа, бих казал, че има нещо общо с онова, което правихте на покрива ми миналия уикенд.

Не обърнах внимание на закачката и пак прегледах бележката.

- Но какво означава да се облека хубаво? На някакво изискано място ли ще ходим? - Това беше среща, нали?

Джей Джей вдигна вежда.

- Вероятно означава, че трябва да се изкъпеш и да смениш тези дрехи.

- Много благодаря - отметнах кичурите от лицето си. Нямах нужда той да ми казва, че изглеждам мръсна. - Имам предвид колко хубаво? Полуофициално? Официално? Не ми казва нищо конкретно. Ами ако се облека твърде добре? - Или по-лошо, ако не се облека достатъчно добре?

- Ти си момичето, не аз. Откъде да знам? Може би някаква рокличка? Правиш го голям проблем.

Той явно не разбираше в каква криза бях изпаднала, затова реших да използвам малкото време, отпуснато ми от Оливър, за да преровя куфара си. Нямах никакви рокли, но бях взела една сребриста блузка, която задигнах от Кара, и след като я напъхах в черната пола и добавих черни обувки с високи токчета (също на Кара), реших, че тоалетът е подходящ за среща, особено при такова кратко предизвестие.

Оказа се, че Оливър не е чак толкова неразумен. Беше уредил една кола да ме вземе от хотела и петнайсетина минути по-късно шофьорът спря до тротоара в модерна част на града, където улиците бяха опасани от изискани ресторанти и бутици.

- Ехо? - казах аз, щом отворих вратата на номер 137.

Оливър чакаше точно до нея. Беше с тесен черен костюм без вратовръзка, с бяла риза с разкопчано горно копче, а обичайно рошавата му коса беше сресана назад.