The Heartbreakers

Шестнадесета глава

„Хрониката на „Хартбрейкърс" вървеше доста добре, с ударение на ,добре". Откакто бях пуснала първата публикация преди седмица, блогът бе прегледан три милиона пъти.

Разбира се, за това помогна и фактът, че Пол обяви новината за блога по всички социални канали на групата. Все пак аз бях шашната от броя на посещенията и в него не влизаха хилядите споделяния на моите снимки из интернет или стотиците коментари под всяка от тях.

Всъщност не осъзнавах напълно колко добре върви, докато момчетата не гостуваха в „Разговор с Трейси". Трейси Хууп беше кралицата на дневните токшоута, любимка на всички майки из цялата страна. По време на интервюто аз седях на първия ред в публиката, място, за което дори собствената ми майка сигурно щеше да ми завиди.

След двайсетина минути Трейси промени посоката на разговора.

- Е, момчета - рече тя, след като отпи от кафето си. - Чувам, че се говори за някакъв блог?

Едва не паднах от мястото си.

- Фотоблог - отвърна Оливър. - Всъщност това е уебсайт, в който се публикуват наши снимки как разпускаме и такива неща. Идеята е феновете да ни видят като обикновени момчета, които просто имат малко по-необичайна работа.

- Колко идейно! - каза Трейси. - Вие сами ли се снимате, как точно става?

- Всъщност фотограф е нашата приятелка Стела - каза Джей Джей и ме посочи в публиката. - Тя е с нас по цял ден, снима и после ни разкрасява.

Публиката се засмя, а моят стомах се сви на камък, защото Трейси погледна към мен.

- О, тя е тук? Колко прекрасно! - После каза на мен: - Стела, нали? Джей Джей обясни ли добре, или искаш да ни споделиш още нещо интересно?

Когато Трейси зададе въпроса си, двама оператори обърнаха камерите си към мен и аз замръзнах. Това не беше истина! Трейси Хууп говореше с мен. По-лошо, това щеше да се излъчи по телевизията! Исках да се наведа и да изпразня стомаха си на пода, но вместо това погледнах към момчетата. Оливър ме гледаше и щом очите ни се срещнаха, се усмихна и вдигна палец. Малък жест, но ми помогна да преодолея страха.

Добре, мога да го направя, казах си. Поех дълбоко дъх и се обърнах към Трейси.

- Той обясни добре - казах и адреналинът препусна из мен. – Само забрави да спомене колко ми е трудно да ги разкрася, но правя каквото мога.