The Heartbreakers

Двадесет и първа глава

Сутринта преди кинопремиерата, аз още нямах какво да облека. Оливър мислеше да ме изведе по магазините, но после телефонът му иззвъня.

- Ало? - Започна да обикаля из стаята и отговаряше само с „да".

Накрая каза, че ще тръгне веднага, и затвори.

- Какво става? - попитах аз.

- Трябва да ида до офиса на „Монго" - обясни той. - Нали нямаш нищо против да излезеш по магазините без мен?

- Не, но наред ли е всичко?

- Да - отвърна той и пъхна телефона в джоба си. Наведе се и ме целуна по челото. - Забавлявай се. Ще се видим довечера.

Пет рокли, три чифта обувки и две огърлици по-късно, аз успях да се добера до хотела, без да изхарча всичко, което бях спечелила за последния месец. Когато влязох, Джей Джей седеше на дивана и играеше на видео игра. Затова пуснах торбите и се тръшнах до него.

- Смазана съм - казах му.

Може би щях да имам време да подремна, преди да стане време да се приготвяме.

- Виждам - отвърна той. - Май си изкупила целия мол.

- Не можах да избера - отвърнах смутено.

- Какво?

- Коя рокля да облека довечера, затова ги купих всичките.

Той остави контролера и се обърна към мен.

- Дай да ги видим, аз ще ти помогна да избереш.

Извадих роклите от торбите. Първата беше лилава, с широка пола и бляскава горница.

- Не, твърде момичешка е - каза той, когато я вдигнах пред себе си. Извадих дълга червена рокля по тялото, която вероятно бе най- скъпата ми покупка днес. - Хм - рече той и потърка замислено брадичка. - Тази има потенциал. Следващата.

Извадих светлосинята рокля, която беше къса отпред и дълга отзад, той я отхвърли, защото и тя била твърде момичешка, и една с презрамки, която не хареса, защото била твърде розова. Остана само една и аз се притесних, че не съм успяла да купя нищо подходящо.

- Последната - казах и я извадих. Видях я на витрината на един бутик на връщане към хотела и спрях да я пробвам. Това беше класическа малка черна рокля - леко старомодна, поръбена с дантела